Откъс от Предсказанието на Пророчицата
Brot úr Völuspá á búlgörsku

Исландската дума jötunn означава „великан“ и се използва във всички средновековни и по-късни извори с това значение. В този стих на „Предсказанието на Пророчицата“, обаче, могат да се доловят по-стари семантични слоеве. Jötunn е от същия корен, от който е старонисконемската дума eteninne със значението „магьосница; норна, която прави магии; вещица“ (думата Hexe, т.е. „вещица“, в немския език има първоначално значението на „мъдра жена“). Не е много ясен произходът на думата jötunn (може да се свърже с глагола éta (йета, „ям“) и оттук някои предполагат, че означава „човекоядец“. При всички случаи, магьосничеството и вещерството са занимание, което се асоциира предимно с жени, дори се предполага, че един от езическите остатъци в Християнството, свързан със свръхестествени занимания и атрибути, е расото — обичайната дреха на жените магьосници. В множество стари литературни източници фините (и в частност саамите) са били наричани подигравателно с имена като: tröll, gýgur, þurs, jötunn, всички със значението „великан“, като фините са били известни със своите магически способности. В този стих Пророчицата казва, че е отгледана от великани в древни времена, преди появата на Света, казва още, че Световното дърво е „семка под земята (пръстта)“. Изглежда, че тези великани са живели в друг, предхождащ свят или в някакъв подземен свят. Възможен е изводът, че Пророчицата владее древно познание и магия, които са по-стари от света, сътворен от боговете, от времето преди началото на нашия Свят. На много места в Едите се споменава за „света отдолу“, като този свят не е непременно царството на Хел (Ада), нито Светът на мъглите. Много вероятно е това да има отношение към пътешествията на магьосници и чародеи и идеята, че те са обикаляли, ментално и физически, световете, за да се сдобият с мъдрост. Подобен елемент откриваме и в мистичните пътешествия до звездите в практиките на древното египетско жречество, като при тези пътешествия новият фараон, заменяйки стария, е трябвало да „умре“, за да може духът му да получи космическо познание и да се завърне с „маан“ — някаква форма на божествена добродетел, която превръща владетеля действително в Божествен Син. С други думи — това е символиката на умиращия Озирис-баща и раждащия се Хор-син. Подобни „прераждания“ срещаме в инициациите на викингските и тракийските владетели, макар и представени в различни форми.

В „Орвар-Одс сага“ (Orvar-Odds saga), в „Сага за Харалдур Красивокосия“ (Haralds saga hins hárfagra) и в други произведения се споменава за владетели, които пращали дъщерите си за отглеждане и обучение в магьосничество на север, във Финската земя, защото там магьосниците били най-вещи. Предаването на деца за „осиновяване“ от мъдреци, които трябвало да научат младите на мъдрост или на някакво изкуство, е било популярна практика. В „Сага за Ейрикур Червения“ (Eiríks saga rauða) пък се разказва за младо момиче, което било поканено да изпее на един събор песен-магия, съчинена в Гренландия. Възможно е настоящата поема да е била именно такава песен-сейдур (seiðr — „заклинание, магия“), изпълнявана по време на събирания, още повече, че песенната форма е най-лесният начин за съхраняване и предаване на неписаното слово.