Откъс от Свадата с Локи
Brot úr Lokasennu á búlgörsku

Фриг (Frigg) – информацията, която получаваме от „Исландско-английски речник“ на Клесби-Вигфусон и „Кратък староисландски речник“ на Гейр Зьога, се изчерпва с всеизвестния факт: Frigg е името на езическа богиня, съпруга на Один. Интересно е, че във всички цитати от староанглийски произведения, които откриваме в „Англо-саксонски речник“, се срещат само скандинавските версии на имената Один и Фриг вместо очакваните англо-саксонски Wóden и Fríg, сравни например: “hwílon on Mercuries þe men hátað Óþon, hwílon on Ueneris þe men hátað Fricg” (Hml.S. 31, 717). Авторът на „Справочник по германска етимология“, Орел, реконструира името Frigg като прото-германското *Frijjō и посочва като когнатна форма старовисоконемското Frija. По негово мнение двата теонима Frigg и Frija са се развили на базата на субстантивираната форма за ж. р. на прото-германското прилагателно име *frijaz, което от своя страна води началото си от същия индоевропейски корен като санскритското съществително име от ж. р. priyā́ „собствена, скъпа, обичана“ и авестанското съществително име от ж. р. fryā „скъпа, обичана“. Реконструираната форма на прото-германското прилагателно име *frijaz е източник на готското freis „свободен“; англо-саксонското freó „свободен, независим“; старофризийското frῑ „свободен“; среднонисконемското vrῑ и старовисоконемското frῑ „свободен, независим“. Освен със санскритското priyá и авестанското fryō (и двете думи са в м. р.), със значение „собствен, скъп, обичан“, формата *frijaz е етимологично свързана и с латинското pro-prius „притежавам“ и уелското rhydd „свободен“, както и със славянското *prijati „склонен съм, разположен съм, предпочитам“. Авторите на „Речник на индоевропейските езици“ също посочват като източник на двете когнатни форми, староисландското Frigg и старовисоконемското Frija, прото-германското съществително име *frijô, което те превеждат като „съпруга“ (от frija „скъпа, мила“). Също така те отбелязват, че англо-саксонското fréo и старосаксонското frî, и двете със значението „жена / съпруга от благороден произход“, принадлежат по-скоро тук, отколкото към групата на когнатните форми с източник прото-германското frîja „свободен“ (сравни староисландското frî „любим, съпруг“, сравни също и санскритското priyá „любим“, но също и „възлюбен, съпруг“ и priyấ „възлюбена, съпруга“). Богинята Фриг се споменава най-рано в „За произхода на племето Лангобарди“ (Origo Gentis Langobardorum), където се разказва историята на племето Уинили, което било управлявано от жена на име Гамбара и двамата ѝ сина – Ибор и Агио. Войските на Вандалите, предвождани от Амбри и Аси, достигнали до територията на Уинилите и поискали от тях или да им плащат данък, или да се сражават с тях, но Уинилите отказали. Тогава Амбри и Аси се помолили на бог Годан (Godan) за победа в битката, а той отговорил, че ще даде победата на онези, които види първи по изгрев слънце. Ибор и Агио пък се помолили на богинята Фреа (Frea), съпругата на Годан. Фреа ги посъветвала да дойдат на разсъмване с всички свои войни, а също и да доведат жените си, които да разпуснат косите си, така че да падат върху лицата им, за да изглеждат като мъже с дълги бради. На изгрев слънце Фреа обърнала леглото на Годан на изток и го събудила. Щом видял Уинилите, Годан попитал кои били тези дългобрадите, а Фреа отговорила: „така както им даде име, дай им и победата.” Годан така и направил. На този ден Уинилите получили ново име – Лангобарди или „дългобрадите“. „Второто магическо заклинание от Мерзебург“ съдържа също така и молба за помощ за изцелението на кон, отправена към старовисоконемската богиня Frija, както и към друга германска богиня, свързана с нея – Волла (Volla). В „Сага за Инглингите“ (Ynglinga saga) се казва, че когато Один се отправял на своите пътешествия в търсене на приключения по света, неговите братя Вили (Vilji) и Вье (Vé) се грижели за имуществото му. Случило се така, че веднъж Один тръгнал на път, дълго време не се завърнал и аусите помислили, че той никога повече няма да се върне при тях. Братята му си разделили неговото наследство, а съпругата му Фриг (Frigg) споделили заедно. Фриг присъства епизодично в няколко поеми от „Саймундар Еда“, по-известните от които са „Поема за Вафтруднир“ (Vafþrúðnismál), „Поема за Гримнир“ (Grímnismál) и „Предсказанието на Пророчицата“ (Vǫluspá). В последната се разказва как Фриг оплаква злата участ на Валхьотл, с което се има предвид смъртта на нейния възлюблен син Балдур (Baldr), а по-нататък в поемата се разказва за втората голяма скръб на Фриг или предречената от Пророчицата смърт на нейния съпруг Один, който тук е наречен „Любимият на Фриг“ (Friggjar angan). Тази история може да бъде прочетена в „Предсказанието на Пророчицата“ (2013). В „Снора Еда“ Фриг се появява за първи път още в самия „Пролог“, където четем: „Неговата (на Один) съпруга се казвала Фригида (Frígíða), която ние наричаме Фриг (Frigg). Один имал дарба да предсказва бъдещето, както и съпругата му, и чрез своята мъдрост той узнал, че неговото име щяло да се величае в северната половина от света и да се слави повече от имената на другите крале.” В Глава двадесета от „Заблуждението на Гилви“ (Gylfaginning) Снори отново потвърждава, че Фриг: „… знае съдбите на хората, макар и тя да не прави пророчества“. В Глава девета Високият казва, че: „Неговата (на Один) съпруга се казвала Фриг Фьоргинсдоухтир (Frigg Fjǫrgynsdóttir, т.е. дъщеря на Фьоргин (Fjǫrgynn)) и от техния род се е появила тази раса, която наричаме расата на аусите …“, а малко по-нататък в същата глава Високият твърди: „Йорд (Jǫrðin, „земята“) била негова дъщеря и негова съпруга. От нея той станал баща на първия си син и това е Ауса-Тоур (Ása-Þórr). Този притежава мощ и сила. Чрез нея той побеждава всички живи същества“. Последния пасаж приведохме с риск да се повторим, но за нас важен е фактът, че Один има син на име Тоур, който факт ще си припомним, когато стигнем до тълкуването на името на бог Тоур и историите, свързани с него. В Глава тридесет и пета от „Заблуждението на Гилви“ Високият разказва за богините-аусини, сред които: „Фриг е най-високопоставената. Тя притежава онзи дворец, който се нарича Фенсалир (Fensalir), и той е много величествен.“ Фриг се споменава и във връзка с други богини, например Фютла (Fulla), която носи нейната ясенова кутия, грижи се за нейните обувки и познава тайните ѝ дела. А Лопн (Lofn) успява да получи позволение от Один или Фриг да уреди съюза между хората, между жените и мъжете, макар и да е бил забранен преди или да се смятало, че бил отхвърлен категорично. Хлин (Hlín) е определена за закрила на онези хора, които Фриг иска да предпази от някакви опасности. Гнау (Gná) била изпращана от Фриг в различните светове по нейни поръчки.