Откъс от Свадата с Локи
Brot úr Lokasennu á búlgörsku

Ægir, er ǫðru nafni hét Gymir, hann hafði búit ásum ǫl, þá er hann hafði fengit ketil inn mikla sem nú er sagt. Til þeirar veizlu kom Óðinn ok Frigg kona hans. Þórr kom eigi, þvíat hann var í austrvegi. Sif var þar, kona Þórs, Bragi ok Iðunn kona hans. Týr var þar; hann var einhendr – Fenrisúlfr sleit hǫnd af honum, þá er hann var bundinn. Þar var Njǫrðr ok kona hans Skaði, Freyr ok Freyja, Víðarr son Óðins. Loki var þar ok þjónustumenn Freys, Byggvir ok Beyla. Margt var þar ása ok álfa. Ægir átti tvá þjónustumenn: Fimafengr ok Eldir. Þar var lýsigull haft fyrir elds ljós. Sjálft barsk þar ǫl. Þar var griðastaðr mikill. Menn lofuðu mjǫk hversu góðir þjónustumenn Ægis váru. Loki mátti eigi heyra þat, ok drap hann Fimafeng. Þá skóku æsir skjǫldu sína ok œpðu at Loka ok eltu hann braut til skógar, en þeir fóru at drekka.
Ægir, er öðru nafni hét Gymir, hann hafði búið ásum öl þá er hann hafði fengið ketil inn mikla sem nú er sagt. Til þeirrar veislu kom Óðinn og Frigg kona hans, Þór kom eigi því að hann var í austurvegi. Sif var þar, kona Þórs, Bragi og Iðunn kona hans. Týr var þar. Hann var einhendur, Fenrisúlfur sleit hönd af honum þá er hann var bundinn. Þar var Njörður og kona hans Skaði, Freyr og Freyja, Víðar son Óðins. Loki var þar og þjónustumenn Freys, Böggvir og Beyla. Margt var þar ása og álfa. Ægir átti tvo þjónustumenn, Fimafengur og Eldir. Þar var lýsigull haft fyrir eldsljós. Sjálft barst þar öl. Þar var griðastaður mikill. Menn lofuðu mjög hversu góðir þjónustumenn Ægis voru. Loki mátti eigi heyra það og drap hann Fimafeng. Þá skóku æsir skjöldu sína og æptu að Loka og eltu hann braut til skógar, en þeir fóru að drekka.
Айгир*, когото наричали също и с друго име Гимир*, приготвил пиво за аусите, след като получил огромния котел, както бе казано. На това пиршество дошли Один* и неговата жена Фриг*. Тоур* не дошъл, защото се бил отправил на път на изток. Жената на Тоур – Сиф*, била там, също и Браги* със своята жена Идун*. Там бил и Тир*. Тир бил еднорък, Фенрисулвур* му откъснал ръката, когато го оковавали. Там били Ньордур* и жена му Скади*, Фрейр* и Фрея* и синът на Один – Видар*. Локи*, и той бил там, също така и слугите на Фрейр – Биквир* и Бейла*. Много ауси и елфи дошли там. Айгир имал двама слуги – Фимафенгур* и Елдир*. Залата за пир се осветявала от блестящо бяло злато вместо от светлината на огън. Пивото се поднасяло от само себе си. Било това Велико светилище. Хората много хвалели слугите на Айгир, колко били сръчни. Локи не могъл да понесе тези похвали и убил Фимафенгур. Тогава аусите размахали щитовете си и се развикали гневно срещу Локи, погнали го и го преследвали, докато той се скрил в горите, а после се върнали и започнали да пият.

Следваща станца

Тир (Týr) – може би най-ранната атестирана форма на името Týr е „teiva“, която може да бъде разчетена върху шлема от Негова, Словения. Руническият надпис върху шлема се датира от 2 в. пр. Хр. и може да бъде транслитериран като: harikastiteiva\\\ip, където ясно се различава името Харигасти и формата teiva, която най-често се интерпретира като „жрец“ от *teiwaz „бог“. Най-ранната атестирана континентална форма е готското tyz, която отговаря на t-руната (или image: ), и е открита в „Codex Vindobonensis 795“ от 9 в. Освен като име на едноръкия бог на войната, в едическата поезия Týr се използва и като понятие за върховното божество в скандинавската митология (и тогава Týr ще е със значенито „бог“), което се е запазило в сложните думи като: hanga-týr „бог на обесените“; týs-áttungr „потомството на боговете“; tý-hraustr „смел като бог“; tý-spakr „мъдър като бог“. Името Týr се е запазило непроменено само в модерния исландски, докато в континенталните скандинавски езици то се среща като Tyr (норвежки, шведски и датски Tyr). Авторите на „Исландско-английски речник“ на Клесби-Вигфусон допускат, че формата tívar би могла да се разглежда и като неправилна форма за мн. ч. от tý-r и ни препращат към употреби като Twisco и Tivisco, регистрирани в „Германия“ (De Origine et situ Germanorum) на Тацит (макар че традиционно tívar се обяснява като форма за мн. ч. от tívi „бог, божество“). Подобна линия на интерпретация са възприели и авторите на „Речник на индоевропейските езици“, които реконструират прото-германската форма *tîva със значение „бог“ или „име на един от боговете“ като основа за следните развития: староисландското tîvar мн. ч. на „богове“, но също и Tŷr „бог на войната“, а в сложни думи като „бог“ в най-широк смисъл; англо-саксонското Tîw „= Марс“; старовисоконемското Ziu „= Марс“. Следователно индоевропейският корен може да се реконструира като *deivo-, а сравнение се търси по посока на литовското dë͂vas „бог“, deivė̃ „дух“; пруското deiws „бог“; славянското divŭ, divo „чудо“; старогръцкото δĩος „божествен“; латинското deus, dîvus; ирландското día „бог“; санскритските devá „бог, божествен“ и divyá „божествен“. От друга страна индоевропейският корен *diēu пък има съответствие в старогръцкото Zεύς; латинското Juppiter; санскритското dyâus. Според „Англо-саксонски речник“ ортографичните варианти Tíw, Tíg и Tí са атестирани в староанглийските източници като варианти на Tiw – тевтонското божество, което най-точно съответства на римския бог на войната Марс (сравни например: Ðone Syxtum nédde Decius se cásere Tíges Martis deófolgylde (Shrn. 114,9)). Освен това с Ti се означава названието на символа image: (руната „t“) в някои азбуки. Авторите на „Англо-саксонски речник“ предполагат, че тази дума става разпознаваема именно във формата tyz, имайки предвид, че последната е дадена като названието на готската буква „t“ във Виенския манускрипт, който съдържа и готическата азбука. На тази база авторите реконструират готската форма „Tius“ като име на бога на войната. В отделна речникова статия, тази за буквата „t“, авторите на „Исландско-английски речник“ на Клесби-Вигфусон отбелязват, че „t“ (té, „тье“) е 19-та буква от староисландската азбука, която в руническите ортографични системи е била отбелязвана със символа image: , а названието ѝ е било Týr, или както четем в „Руническа поема“: „Týr er einhendr Ása“ (Тир е едноръкият от аусите). Клайн (1966) обяснява произхода на староисландското Týr от прото-германската форма *Tīwaz със следните рефлекси: готски Teiws; англо-саксонски Tīw; старовисоконемски Zīo), която от своя страна е продължение на индоевропейското *deiwós „небесно създание; бог“. Сравнение може да се търси по посока на уелското duw; латинското deus; литовското diẽvas; санскритото dēvá; авестанското daēvō „демон“, като индоевропейската форма *deiwós, от своя страна, води началото си от *dei-; *deyā-; *dīdyā- със значение „светя, блестя, грея“. „Справочник по германска етимология“ предполага идентично развитие, но тук аналогия е потърсена и по отношение на ирландското Dagdae < келтското *dago-dēṷos „добър бог“, а също и на славянското *divo „чудо“ или *divъ „зъл дух; зло божество“. Името Mars Thingsus или Thincsus, което се интерпретира като „Марс от Тинга“, е открито върху олтарен надпис в една от римските крепости в Нортъмбърланд. В тази връзка е интересно да се отбележи какво разказва Тацит за системата от наказанията сред германските народи, а именно, че никой от германите не може да бъде изпратен в затвор, бичуван или екзекутиран, дори и при заповед от военния предводител, без съгласието на жреца, от когото се изисква да изкаже присъда в съответствие с волята на онзи бог, който според техните вярвания ги покровителства в битките и им осигурява победата. За бог Тир Снори разказва следната история в Глава двадесет и пета от „Заблуждението на Гилви“: „Има още един аус, нарича се Тир. Той е най-безстрашният и най-сърцатият, често предрешава победата в битките. Добре е той да бъде призоваван от храбреци. Има поговорка, че смел като Тир (týhraustr) е тоз, който превъзхожда другите мъже и не се колебае. Той е и мъдър, затова се казва още, че е проницателен като Тир (týspakr) онзи, който е най-мъдър. Един знак за неговата храброст е, когато аусите подмамили Фенрисулвур (Fenrisúlfr), за да му сложат веригата Глейпнир (Gleipnir), а той не им повярвал, че ще го освободят, докато те не положили като залог ръката на Тир в неговата уста (на вълка Фенрисулвур). И когато аусите не пожелали да го освободят, той (Фенрисулвур) отхапал ръката на Тир на онова място, което сега се нарича „вълчата става“ (китката) и затова Тир е еднорък и не може да бъде наричан помирител сред хората.“ По нататък в Глава петдесет и първа, в която Снори описва края на света при Рагнарьок, се казва: „Тогава ще се освободи кучето Гармур (Garmr), което е завързано пред (пещерата) Гнипахетлир (Gnipahellir). То е най-огромното чудовище. То ще води битка с Тир и двамата ще се унищожат един другиго.“
Яна Чанкова & Айгир Сверисон © 2012, 2013, 2018
Графична концепция