Откъс от Свадата с Локи
Brot úr Lokasennu á búlgörsku

Ægir, er ǫðru nafni hét Gymir, hann hafði búit ásum ǫl, þá er hann hafði fengit ketil inn mikla sem nú er sagt. Til þeirar veizlu kom Óðinn ok Frigg kona hans. Þórr kom eigi, þvíat hann var í austrvegi. Sif var þar, kona Þórs, Bragi ok Iðunn kona hans. Týr var þar; hann var einhendr – Fenrisúlfr sleit hǫnd af honum, þá er hann var bundinn. Þar var Njǫrðr ok kona hans Skaði, Freyr ok Freyja, Víðarr son Óðins. Loki var þar ok þjónustumenn Freys, Byggvir ok Beyla. Margt var þar ása ok álfa. Ægir átti tvá þjónustumenn: Fimafengr ok Eldir. Þar var lýsigull haft fyrir elds ljós. Sjálft barsk þar ǫl. Þar var griðastaðr mikill. Menn lofuðu mjǫk hversu góðir þjónustumenn Ægis váru. Loki mátti eigi heyra þat, ok drap hann Fimafeng. Þá skóku æsir skjǫldu sína ok œpðu at Loka ok eltu hann braut til skógar, en þeir fóru at drekka.
Ægir, er öðru nafni hét Gymir, hann hafði búið ásum öl þá er hann hafði fengið ketil inn mikla sem nú er sagt. Til þeirrar veislu kom Óðinn og Frigg kona hans, Þór kom eigi því að hann var í austurvegi. Sif var þar, kona Þórs, Bragi og Iðunn kona hans. Týr var þar. Hann var einhendur, Fenrisúlfur sleit hönd af honum þá er hann var bundinn. Þar var Njörður og kona hans Skaði, Freyr og Freyja, Víðar son Óðins. Loki var þar og þjónustumenn Freys, Böggvir og Beyla. Margt var þar ása og álfa. Ægir átti tvo þjónustumenn, Fimafengur og Eldir. Þar var lýsigull haft fyrir eldsljós. Sjálft barst þar öl. Þar var griðastaður mikill. Menn lofuðu mjög hversu góðir þjónustumenn Ægis voru. Loki mátti eigi heyra það og drap hann Fimafeng. Þá skóku æsir skjöldu sína og æptu að Loka og eltu hann braut til skógar, en þeir fóru að drekka.
Айгир*, когото наричали също и с друго име Гимир*, приготвил пиво за аусите, след като получил огромния котел, както бе казано. На това пиршество дошли Один* и неговата жена Фриг*. Тоур* не дошъл, защото се бил отправил на път на изток. Жената на Тоур – Сиф*, била там, също и Браги* със своята жена Идун*. Там бил и Тир*. Тир бил еднорък, Фенрисулвур* му откъснал ръката, когато го оковавали. Там били Ньордур* и жена му Скади*, Фрейр* и Фрея* и синът на Один – Видар*. Локи*, и той бил там, също така и слугите на Фрейр – Биквир* и Бейла*. Много ауси и елфи дошли там. Айгир имал двама слуги – Фимафенгур* и Елдир*. Залата за пир се осветявала от блестящо бяло злато вместо от светлината на огън. Пивото се поднасяло от само себе си. Било това Велико светилище. Хората много хвалели слугите на Айгир, колко били сръчни. Локи не могъл да понесе тези похвали и убил Фимафенгур. Тогава аусите размахали щитовете си и се развикали гневно срещу Локи, погнали го и го преследвали, докато той се скрил в горите, а после се върнали и започнали да пият.

Следваща станца

Идун (Iðunn) е името на една от богините-аусини, съпруга на бога-покровител на поетическото изкуство Браги и това обяснява как се е появил кенингът „Съпруг на Идун“, който много често се използва в исландските поетически творби от 19 в. и началото на 20 в., за обозначаване на „поет“, например: „Sjálfr Iðunnar annar ver“ („Самият втори мъж на Идун“, Snót – поетическа антология от 1852 г.). Смята се, че името Iðunn е първоизточник на англо-саксонското име Idonae и английското Idona (Янг, 1884). От „Книга на заселването“ (Landnámabók) разбираме, че името Iðunn е било използвано в Исландия като лично име още през езическия период или около 10 в. В този манускрипт са записани данни за две жени с името Iðunn: Iðunn Arnardóttir, дъщеря на един от първите заселници и Iðunn Molda-Gnúpsdóttir, внучка на един от най-ранните заселници. Грим предполага възможна етимологична връкза със старосаксонското idis „божествено същество“, като твърди, че името на богинята Idunn е най-вероятно свързано с по-ранната форма dis (Грим, 1882). Старосаксонското idis има когнатни форми в старовисоконемски и англо-саксонски, респективно itis и ides, като и двете думи първоначално са имали значение на „полу-божествени същества, полу-богини и полу-жени“, а по-късно са се използвали предимно в поезията със значение „жени от благороден произход; достойни и уважавани жени“. В съответствие с казаното до тук може да се допусне, че името Idunn произхожда от прото-германското *dîsî, dîsi „богиня“ (реконструирано според „Речник на индоевропейските езици“). Прото-германската форма *dîsî има съответствие в староисландския и това е съществителното име dís (мн. ч. dísir), което може да означава „богиня“, а също и „божествено същество-жена“, което следва и закриля всеки човек от момента на неговото раждане и го изоставя чак в смъртния му час, а в по-късните поетически текстове dís се използва за обозначаване на „жена от благороден произход“ или просто „девойка“ (Lexicon Poeticum, 1860). В староисландския съществува и по-древна форма на dís, която е атестирана само в най-ранните поеми, а именно jó-dís „сестрата на“, но която същевременно се е запазила до наши дни в исландското лично име Jódís. Следният стих от поемата „Слово за Инглингите“ (Ynglingatal) пък показва, че в староисландския, както jódís, така и dís могат да се използват със значение „сестра“: „heitir ek systir, dis, jodis“ (наричам аз сестрата дис (или) йодис). Според „Речник на индоевропейските езици“ прото-германското *dîsî, *dîsi стои в основата на следните когнати: старосаксонски idis, мн. ч. idisi „съпруга, жена“; англо-саксонски ides „божествени същества; благородни дами“; старовисоконемски itis, idis, мн. ч. idisi „божествени същества-жени, които се сражават редом със смъртните в битки“. Аналогия е потърсена по посока на индоевропейския корен *dhēi „кърмя“, прото-германското *di „кърмя; суча“, сравни славянското dĕva „девойка“. Според друго алтернативно тълкуване е възможно името Idunn да е етимологично свързано с прото-германското (*eþi, edi>) *iþ „но, обаче“, а също и *id, *eda-, префикс със значение „отново, наново“, със следните рефлекси в германската група езици: готски iþ „но, обаче“ и id-, модална частица с усилващо значение, например id-veit „обида, клевета“; староисландското ið-, модална частица с емфатично значение, например ið-gjǫld (мн. ч.) „компенсация“; старосаксонското idug, например в idug-lônôn „отплащам, компенсирам“; англо-саксонското ed-, например в ed-cer „връщане; повтаряне“, а също и в еd-geong „отново млад, вечно млад“, както и в англо-саксонското ed-léan = старовисоконемското it-lôn „компенсация, отплата“; старовисоконемското ita- в ita-rucchen (средновисоконемски itrücken) „предъвквам“, както и в старовисоконемското ita-wîz = готското idveit; англо-саксонското edwît „обида, клевета“. Сравни старогръцкото ἔτι, латинското et., санскритското áti „освен това, нещо повече“, както и случаите с o-аблаут в литовски ata-, at-, но славянското otŭ „отново“; ирландското aith „отново“. Предполагаемата етимологична връзка с прото-германските *iþ, *id, *eda- очевидно лежи в основата на онези интерпретации, според които името Idunn следва да се тълкува като „подмладяващата“ (Орчард, 1997) или „онази, която се подмладява“ (Симек, 2007). Последните обаче са по-скоро базирани на историите, в които Идун е описана като пазителка на ябълките на младостта и като богинята, която дарява вечна младост на аусите, а не толкова на езиковите факти. „Ябълките на младостта“ несъмнено имат символично значение и доказателства за това се откриват в погребалните ритуални практики на германските племена. Така например ябълки и ядки са открити в гробниците на германски владетели на стария контитент и в тази връзка искаме да напомним историята, в която Локи превръща Идун в орех, за да успее да я върне обратно в Аусгардур, „Поетическото изкуство“ (Skáldskaparmál). Кошници с ябълки са открити също и на погребалния кораб от Озеберг. В „Поетическото изкуство“ Идун е спомената като богиня от рода на аусите, но нейната основна функция на пазителка на ябълките на младостта дава основание и за възможни асоциации с боговете на плодородието – ваните. Такова мнение изказва Дейвидсон (1998), като се позовава и на историята за единадесетте златни ябълки, които Скиртнир (Skírnir) в „Слово за Скиртнир“ (Skírnismál) занася на красавицата Гердур (Gerðr) като любовен дар от Фрейр (Freyr) – най-прочутият от ваните. Това кара Дейвидсон да предположи евентуална връзка между Идун и Гердур. Доказателства в подкрепа на своята хипотеза за връзка между ябълките на младостта, ваните и плодородието Дейвидсон открива и в онзи епизод от „Сага за Вьолсунгите“ (Völsunga saga), където се разказва как една врана изпуска ябълка в скута на крал Рерир (Rerir), след като той дълго се е молил на бог Один да го дари с деца, и как, след като изяжда тази ябълка, кралицата на Рерир му ражда син – ненадминатият по своята сила и храброст герой Вьолсунгур (Vǫlsungr), когото тя носи в утробата си цели шест години. Интересен е и фактът, че древно-германската (келтската?) богиня на плодородието и търговията Нехаления (Nehalennia) най-често е изобразявана като Майката-земя с кошница ябълки от едната ѝ страна и куче от другата. Дейвидсон признава, че историята с ябълките на младостта обаче не може да се тълкува еднозначно, а пример за това е фразата „ябълките на Хел“, която скаулдът Тоурбьортн Брунасон (Þórbjörn Brúnason) използва неколкократно в една своя поема от 11 в. Според Дейвидсон това показва, че Тоурбьортн смята ябълките за храна на мъртъвците (1998). Снори разказва за Идун в Глава двадесет и шеста от „Заблуждението на Гилви“: „Неговата (на Браги) съпруга е Идун. Тя пази в своята ясенова кутия онези ябълки, от които боговете трябва да ядат, когато започнат да остаряват, така те всички се подмладяват и тъй ще бъде до Рагнарьок.“ В Глава петдесет и шеста от „Поетическото изкуство“ откриваме следната история за похищението на Идун от йотуна Тяси (Þjazi): „В уреченото време Локи подмамил Идун в една гора извън Аусгардур и казал, че открил такива ябълки, които ще ѝ се сторят много ценни, и ѝ заръчал да донесе със себе си своите ябълки, за да ги сравни с другите. Тогава се появил йотунът Тяси във вид на орел, сграбчил Идун и отлитнал с нея към своя дом в Тримхеймур (Þrymheimr). Изчезването на Идун се отразило зле на аусите, те бързо посивели и остарели. Тогава аусите се събрали на тинг (þing) и се запитали какво последно се знаело за Идун, а за последен път тя била видяна, когато излязла от Аусгардур с Локи. Тогава Локи бил заловен, доведен на тинга и заплашен със смърт или мъчения. Той се изплашил много и казал, че щял да потърси Идун в Йотунхеймур, ако Фрея му заемела соколовите одежди, които притежавала. Когато придобил лика на сокол, той полетял на север към Йотунхеймур и един ден се появил пред дома на йотуна Тяси. Този бил излязъл да гребе в морето, а Идун седяла сама вкъщи. Локи я превърнал в орех, сграбчил я в ноктите си и полетял колкото можел по-бързо“. От поемата „Гарвановата магия на Один“ (Hrafnagaldr Óðins) пък научаваме, че Идун е една от божествените същества-жени (dísir), които живеят в долините, и произхожда от рода на елфите, тя е най-младата от внуците на Ивалди (Ívaldi).
Яна Чанкова & Айгир Сверисон © 2012, 2013, 2018
Графична концепция