Откъс от Свадата с Локи
Brot úr Lokasennu á búlgörsku

Ægir, er ǫðru nafni hét Gymir, hann hafði búit ásum ǫl, þá er hann hafði fengit ketil inn mikla sem nú er sagt. Til þeirar veizlu kom Óðinn ok Frigg kona hans. Þórr kom eigi, þvíat hann var í austrvegi. Sif var þar, kona Þórs, Bragi ok Iðunn kona hans. Týr var þar; hann var einhendr – Fenrisúlfr sleit hǫnd af honum, þá er hann var bundinn. Þar var Njǫrðr ok kona hans Skaði, Freyr ok Freyja, Víðarr son Óðins. Loki var þar ok þjónustumenn Freys, Byggvir ok Beyla. Margt var þar ása ok álfa. Ægir átti tvá þjónustumenn: Fimafengr ok Eldir. Þar var lýsigull haft fyrir elds ljós. Sjálft barsk þar ǫl. Þar var griðastaðr mikill. Menn lofuðu mjǫk hversu góðir þjónustumenn Ægis váru. Loki mátti eigi heyra þat, ok drap hann Fimafeng. Þá skóku æsir skjǫldu sína ok œpðu at Loka ok eltu hann braut til skógar, en þeir fóru at drekka.
Ægir, er öðru nafni hét Gymir, hann hafði búið ásum öl þá er hann hafði fengið ketil inn mikla sem nú er sagt. Til þeirrar veislu kom Óðinn og Frigg kona hans, Þór kom eigi því að hann var í austurvegi. Sif var þar, kona Þórs, Bragi og Iðunn kona hans. Týr var þar. Hann var einhendur, Fenrisúlfur sleit hönd af honum þá er hann var bundinn. Þar var Njörður og kona hans Skaði, Freyr og Freyja, Víðar son Óðins. Loki var þar og þjónustumenn Freys, Böggvir og Beyla. Margt var þar ása og álfa. Ægir átti tvo þjónustumenn, Fimafengur og Eldir. Þar var lýsigull haft fyrir eldsljós. Sjálft barst þar öl. Þar var griðastaður mikill. Menn lofuðu mjög hversu góðir þjónustumenn Ægis voru. Loki mátti eigi heyra það og drap hann Fimafeng. Þá skóku æsir skjöldu sína og æptu að Loka og eltu hann braut til skógar, en þeir fóru að drekka.
Айгир*, когото наричали също и с друго име Гимир*, приготвил пиво за аусите, след като получил огромния котел, както бе казано. На това пиршество дошли Один* и неговата жена Фриг*. Тоур* не дошъл, защото се бил отправил на път на изток. Жената на Тоур – Сиф*, била там, също и Браги* със своята жена Идун*. Там бил и Тир*. Тир бил еднорък, Фенрисулвур* му откъснал ръката, когато го оковавали. Там били Ньордур* и жена му Скади*, Фрейр* и Фрея* и синът на Один – Видар*. Локи*, и той бил там, също така и слугите на Фрейр – Биквир* и Бейла*. Много ауси и елфи дошли там. Айгир имал двама слуги – Фимафенгур* и Елдир*. Залата за пир се осветявала от блестящо бяло злато вместо от светлината на огън. Пивото се поднасяло от само себе си. Било това Велико светилище. Хората много хвалели слугите на Айгир, колко били сръчни. Локи не могъл да понесе тези похвали и убил Фимафенгур. Тогава аусите размахали щитовете си и се развикали гневно срещу Локи, погнали го и го преследвали, докато той се скрил в горите, а после се върнали и започнали да пият.

Следваща станца

Браги (Bragi) – в скандинавската митология Браги е богът на поезията, покровителят на скаулдовете (поетите). Произходът на името обикновено се свързва със староисландското bragr „поезия, поетическо изкуство“, като в модерния език тази дума има по-специализираното значение на „вид стихотворна стъпка / размер; вид поема“. Дарът на поезията обаче е даден на скаулдовете от Один, както научаваме от „Песен за Хиндла“ (Hyndluljóð): „byri gefr hann brögnum / en brag skaldum“ или: „попътен вятър дава той на храбреците / а поезията на скаулдовете“. В този стих интерес представлява и употребата на bragi в мн. ч. – bragnar, като поетическа дума със значение „герои; мъже“. Според една възможна интерпретация (сравни „Исландско-английски речник“ на Клесби-Вигфусон) староисландската дума bragi е свързана етимологично с англо-саксонското brego (bregu, brega, breogo) – дума, която в староанглийската поезия се използва със значение „крал, принц, господар, владетел, предводител, вожд“. Освен „поезия, поетическо изкуство“ староисландското bragr има и значение „най-добър, най-личен, най-важен“, което е характерно за древните поетически текстове. С голям интерес сред изследователите се дискутира значението на сложното съществително име bragarfull или bragafull, като най-правдоподобната версия за тълкуване на значението му е „чаша за вдигане на тостове, специално използвана при погребални пирове“. Буквалният смисъл на думата bragarfull е „купа за наздравица на аусите“. Ако се предположи аналогия с англо-саксонското brego „крал, принц“, значението на староисландското bragarfull би могло да се определи като „кралска чаша“ или „онзи тост, който се вдига в чест на загиналия крал или владетел и се пие винаги първи“. Според свещения обичай престолонаследникът трябвало да вдигне тост, като постави единия си крак върху дървеното стъпало пред трона и даде тържествена клетва („stíga á stokk ok strengja heit“) и чак след това придобивал правото да седне на бащиния престол за първи път, а останалите гости на пира били длъжни да положат своите клетви пред новия владетел. Описания на този тържествен ритуал могат да бъдат открити в „Сага за Инглингите“ (Ynglinga saga), „Сага за Хервьор и Хейдрекур“ (Hervarar saga ok Heiðreks) и „Сага за Рагнар Лодброук“ (Ragnars saga Loðbrókar). Описанията свидетелстват за това, че обичаят „Кралска чаша“ се е съблюдавал задължително при погребалните пирове, макар че някои пасажи от „Сага за Рагнар Лодброук“ намекват за вдигането на подобен тост и по време на сватбени пиршества. Несъмнено най-впечатляващо е описанието на погребалния пир в „Сага за викингите от Йоум“ (Jómsvíkinga saga), където „at bragarfulli“, или по време на пиенето на „Кралската чаша“, датският крал Свейтн дава тържествена клетва да завладее Англия до три зими време и това се явява прелюдия към голямата датска инвазия от 994 г. Според „Исландско-английски речник“ на Клесби-Вигфусон думата bragr е сродна със староисландските bragð и bregða. Съществителното име bragð (англо-саксонски brægð, bræd) от староисландския глагол bregða има множество значения, обединяващи се около едно основно: „внезапно, рязко движение или реакция“. Допълнителните или производните значения могат да се рапределят по времеви, ситуационен и „специфичен“ критерий, например темпорално значение – „миг, момент“; локативно – „бързо движение“; специализирана лексика – „хватка“. В борбата „глима“ bragð или brögð се използва за означаване на „техническите умения или прийоми на бойците“, като това значение бива в последствие генерализирано до „трик, хитрост; способ, средство“. Следва да се спомене обаче, че сходният староисландски глагол braga (или bragða) има основно значение на „трепкам, проблясвам“ и се употребява най-вече при описанията на Северното сияние. Подобно разнообразие от значения усложнява изключително реконструирането на прото-германския корен, но има основания да се предположи, че от една страна това е прото-германското *breh, brehan, brah „светвам изведнъж, блясвам; движа се бързо, бивам задвижен бързо“. Прото-германското *breh, brehan, brah стои в основата на следните развития: староисландското brjâ (от brehôn) „светвам изведнъж, блестя, проблясвам“; староисландските braga и bragða „блестя, проблясвам“; средновисоконемското brehen „светвам изведнъж; блестя силно“, сравни англо-саксонското breahtm „гледка, изглед“; готското brahv „блясък“. Тук принадлежат също норвежкото brag „вид, поведение“; староисландското bragr „поезия“ и също „най-добър, най-главен“ (с препратка към англо-саксонското brego „владетел, крал“). Авторите на „Речник на индоевропейските езици“ реконструират индоевропейския корен като *m(e)rek или *mere-u-k. Аналогия може да се търси по отношение на старогръцкото ὰμαρν́σσω „блестя, проблясвам (1 л. ед. ч. сег. вр.)“; литовското mérkiu, mérkti „затварям очи, мигам“, а вероятно и по отношение на славянското mrŭknąti, mrŭcati „мръквам, ставам тъмен“, севернославянското mṝkati „премигвам“. Така също и прото-германското mereg, mere-u-g: старогръцкото ὰμαρῡγή „блестене, проблясък; бързо движение“, μαρ-μαρῡγή „проблясване; бързо движение“; литовското mìrgu, mirgė́ti „трептя; изглеждам шарен“. От друга страна няма основания да се изключи влиянието на прото-германския глагол *bregdan, brah „движа се бързо; трептя, потръпвам; движа се напред-назад, люлея се“ със следните рефлексии: староисландски bregða, brâ „движа се бързо“; старосаксонски bregdan „тъка“; англо-фризийски breida, brida „трептя, потръпвам“; англо-саксонски bregdan и brædan и шотландски brade „движа се бързо; движа се напред-назад, вибрирам; дърпам, влача; променям; тъка“; английски braid „тъка“; старовисоконемски brettan, средновисоконемски bretten и нисконемски breiden, всички със значение „дърпам, влача; тъка“. Обаче не бива да се изключва и възможността прото-германското *bregdan, brah да се е развило от корена *breh с дентално удължение на основата за сегашно време, а значението „трептя, треперя“ да се е развило на базата на „блясвам, проблясвам“. Сравни също и староисландските bragða „блестя“, bragð „миг, момент“ и готското brahv. От Глава двадесет и шеста, „Заблуждението на Гилви“, научаваме следната информация за Браги: „Един (от аусите) се нарича Браги. Той е прочут със своята мъдрост и най-вече с красноречието си и умението да си служи с думите. Той знае най-много за поезията и заради него поезията се нарича „брагур“ (bragr), а на неговото име се нарича „брагур на мъжете“ или „брагур на жените“ онзи, който притежава красноречие по-голямо от това на останалите, било то жена или мъж“. В няколко станци от „Поема за Сигурдрива“ (Sigrdrífumál) се разказва за различни руни, едни от които били изсечени върху щита на блестящата богиня на слънцето Соул; в ухото на А̀урва̀кур (Árvakr) и на копитата на А̀лсвѝдур (Alsviðr) – конете, които дърпат колесницата на Слънцето; колелото на теглената от козли гръмотевична колесница на убиеца на Хрунгнир (Hrungnir), т.е. Тоур; върху зъбите на Слейпнир (Sleipnir), осмокракия кон на Один; по лапите на мечка; на езика на Браги; върху ноктите на вълк, клюна на орел, върха на Одиновото копие Гунгнир (Gungnir), ноктите на Норните... Руните били изстъргани и смесени със свещена медовина и изпратени навред по света: една част получили аусите, втора – елфите, трета – мъдрите вани, а някаква част – и смъртните хора. В „Поетическото изкуство“ Снори изброява следните кенинги за Браги: Съпруг на Идун (Iðunnar verr), Първообраза на поезията (frumsmið bragar) и Дългобрадия аус (inn síðskeggja ás) (от неговото име онзи, който има голяма брада, получава прозвището „Брадатия Браги“ (skeggbragi)) и Син на Один.
Яна Чанкова & Айгир Сверисон © 2012, 2013, 2018
Графична концепция