Откъс от Свадата с Локи
Brot úr Lokasennu á búlgörsku

Ægir, er ǫðru nafni hét Gymir, hann hafði búit ásum ǫl, þá er hann hafði fengit ketil inn mikla sem nú er sagt. Til þeirar veizlu kom Óðinn ok Frigg kona hans. Þórr kom eigi, þvíat hann var í austrvegi. Sif var þar, kona Þórs, Bragi ok Iðunn kona hans. Týr var þar; hann var einhendr – Fenrisúlfr sleit hǫnd af honum, þá er hann var bundinn. Þar var Njǫrðr ok kona hans Skaði, Freyr ok Freyja, Víðarr son Óðins. Loki var þar ok þjónustumenn Freys, Byggvir ok Beyla. Margt var þar ása ok álfa. Ægir átti tvá þjónustumenn: Fimafengr ok Eldir. Þar var lýsigull haft fyrir elds ljós. Sjálft barsk þar ǫl. Þar var griðastaðr mikill. Menn lofuðu mjǫk hversu góðir þjónustumenn Ægis váru. Loki mátti eigi heyra þat, ok drap hann Fimafeng. Þá skóku æsir skjǫldu sína ok œpðu at Loka ok eltu hann braut til skógar, en þeir fóru at drekka.
Ægir, er öðru nafni hét Gymir, hann hafði búið ásum öl þá er hann hafði fengið ketil inn mikla sem nú er sagt. Til þeirrar veislu kom Óðinn og Frigg kona hans, Þór kom eigi því að hann var í austurvegi. Sif var þar, kona Þórs, Bragi og Iðunn kona hans. Týr var þar. Hann var einhendur, Fenrisúlfur sleit hönd af honum þá er hann var bundinn. Þar var Njörður og kona hans Skaði, Freyr og Freyja, Víðar son Óðins. Loki var þar og þjónustumenn Freys, Böggvir og Beyla. Margt var þar ása og álfa. Ægir átti tvo þjónustumenn, Fimafengur og Eldir. Þar var lýsigull haft fyrir eldsljós. Sjálft barst þar öl. Þar var griðastaður mikill. Menn lofuðu mjög hversu góðir þjónustumenn Ægis voru. Loki mátti eigi heyra það og drap hann Fimafeng. Þá skóku æsir skjöldu sína og æptu að Loka og eltu hann braut til skógar, en þeir fóru að drekka.
Айгир*, когото наричали също и с друго име Гимир*, приготвил пиво за аусите, след като получил огромния котел, както бе казано. На това пиршество дошли Один* и неговата жена Фриг*. Тоур* не дошъл, защото се бил отправил на път на изток. Жената на Тоур – Сиф*, била там, също и Браги* със своята жена Идун*. Там бил и Тир*. Тир бил еднорък, Фенрисулвур* му откъснал ръката, когато го оковавали. Там били Ньордур* и жена му Скади*, Фрейр* и Фрея* и синът на Один – Видар*. Локи*, и той бил там, също така и слугите на Фрейр – Биквир* и Бейла*. Много ауси и елфи дошли там. Айгир имал двама слуги – Фимафенгур* и Елдир*. Залата за пир се осветявала от блестящо бяло злато вместо от светлината на огън. Пивото се поднасяло от само себе си. Било това Велико светилище. Хората много хвалели слугите на Айгир, колко били сръчни. Локи не могъл да понесе тези похвали и убил Фимафенгур. Тогава аусите размахали щитовете си и се развикали гневно срещу Локи, погнали го и го преследвали, докато той се скрил в горите, а после се върнали и започнали да пият.

Следваща станца

Сиф (Sif) – староисландската дума sif се използва в ед. ч. само като лично име: Sif е името на нордическата богиня, покровителка на семейството и брака. Името съвсем не е случайно, в мн. ч. староисландската форма sifjar означава „родство, роднинска връзка, брачна връзка“. Когнатни форми се срещат преобладаващо в западно-германската група: англо-саксонски sibb; старосаксонски sibbia; старовисоконемски sibba; немски Sippe, но също и в готски, където Вулфила използва формата sibja. Друга дума, която произлиза от същия корен като староисландското sif, е sefi (или също sevi), която, макар че служи за обозначаване на „ум; мястото на емоциите“, в старата поезия се използва и със значението „родство, връзка“. Тъй като информацията, която откриваме в „Исландско-английски речник“ на Клесби-Вигфусон и „Кратък староисландски речник“ на Гейр Зьога, е доста схематична, ще се позовем на данните относно името Sif, налични в „Речник на индоевропейските езици“. Авторите му посочват като основа за последващи развития на първо място прото-германското съществително име *sebjô „род, родство, роднинска връзка“, но също и прото-германското съществително име *sebja(n), seban „роднина, сродник“. Когнатните форми, представени в „Речник на индоевропейските езици“, са многобройни: готски sibja „родство, роднинска връзка“; староисландски sifjar „родство, роднинска/брачна връзка“; assibbia „кръвна роднинска връзка“; англо-фризийски sibbe и англо-саксонски sibb и двете със значението „родство; мир; мир на ума; любезност“; старовисоконемски sibba, sippja, sippa; средновисоконемски sippe „кръвна роднинска връзка“; немски Sippe. Сравнение се търси и по посока на староисландското sifi (от sebjan), а също и на староисландското sefi (от seban); среднонисконемското sibbio „роднина“; англо-фризийското sibba. Подобна етимология хвърля светлина върху често атестираните в старата поезия случаи на употреба на името Sif като съществително нарицателно име със значение „невеста, булка“. В групата на прилагателните имена също не липсват когнати: готски un-sibjis „незаконен“; англо-фризийското sibbe, sib и англо-саксонското sibb със значение „роднински, сроден“ или „роднина“ в абсолютивна употреба; старовисоконемското sibbi, sippi; среднонисконемското sibbeo; средновисоконемското sippe „роднински, сроден“, а също „роднина“ в субстантивирана употреба. В последствие се развиват и някои глаголни форми като например: готското gasibjôn „помирявам се“; англо-саксонското gesibbian „помирявам“. Тук принадлежат също и: староисландското sefa (<прото-германското sebôn) „смирявам, усмирявам, успокоявам“; староисландското svefja „смирявам, успокоявам, утешавам“. Сравни англо-саксонското sibb „спокойствие, тишина“; санскритското sabhẩ „(място за) събрание, зала, двор, кралски двор“; sábhya „намиращ се в sabhẩ“. В дъното на всички тези развития лежи рефлексивната основа *se (sve), se-bh (сравни латинското sibi). На пръв поглед аналогично етимологично обяснение предлага „Справочник по германска етимология“: прото-германски *sebjō; готски sibja „родство, роднинска връзка“; староисландски sifjar; англо-саксонски sibb „роднинска връзка; мир“; старофризийски sibbe; старосаксонски sibbia; старовисоконемски sibba „мир; съюз, връзка“. Освен със санскритското sabhā́ „събрание, социално събиране, среща“ „Справочник по германска етимология“ предполага и етимологична връзка със славянското *sobь „особеност“; пруското subs „същност“. Според „Справочник по германска етимология“ всички последващи развития могат да бъдат проследени до индоевропейския корен *sep- „уважавам“, от който по отделна линия на развитие произлиза и славянското *svoboda „свобода“. Някои специалисти по староанглийска поезия намират голяма прилика между поведението на богинята Sif в настоящата поема и начина, по който кралица Веалхтео (Wealhþeow) в поемата „Беоулф“ (Beowulf) поднася медовина на пируващите войни в залата за пиршества на крал Хродгар (Hroðgar) и със своята мъдрост се опитва да потуши назряващия конфликт. Така например Норт (1998) отбелязва, че в този епизод от „Беоулф“ сме свидетели на необичайно олицетворение на роднинството и роднинските връзки и че в основата на тази персонификация най-вероятно лежат мотивите за богинята Sif от датските вярвания. Като се позовава на етимологията на нейното име, Гвюдбрандур Вигфусон (1874) изказва мнението, че Sif е била боготворена като пазителка на неприкосновеността на семейството и брака и също, че е възможно Сиф със своите златни плитки да символизира майката-земя с нейните златни класове. На теориите за произхода на Сиф като древна богиня на плодородието се противопоставя Симек (2007), който отхвърля всякаква възможност за асоциации между златната коса на Сиф и златните класове пшеница като наивни. Той поддържа мнението, че името на Sif най-вероятно първоначално е означавало просто „съпругата (на Тоур)“ (от sif като евентуална съкратена форма на sifjar „роднинска връзка чрез брак“), че култът към Сиф най-вероятно е възникнал като допълнителен спрямо този към Тоур и че само във връзка с култа към Тоур като бог на дъжда, хубавото време и плодородието (!) е възможно Сиф да е била почитана като богиня, която бди над добрата реколта. Сиф се появява епизодично в няколко поеми от „Саймундар Еда“, например в „Песен за Хаурбардур“ (Hárbarðsljóð), където Хаурбардур и Тоур спорят, разменят си обидни реплики и между другото Хаурбардур твърди, че Сиф си имала любовник вкъщи. В „Поема за Химир“ (Hymiskviða) и „Поема за Тримюр“ (Þrymskviða) Тоур неколкократно бива назован с кенинга „Sifiar verr” или „мъж на Сиф“. В „Снора Еда“ Сиф се появява още в онази част от „Пролог“, в която се разказва за героическите дела на Тоур: „В северната половина на земята той открил онази пророчица, която се казвала Сибила (Síbíl), а ние наричаме Сиф (Sif), и я взел за жена. Никой не може да каже какъв е родът на Сиф. Тя била най-прекрасната от всички жени. Косата ѝ била като злато. Техният син бил Лоуриди (Lóriði), който приличал на баща си.“ В Глава тридесет и първа от „Заблуждението на Гилви“ се появява още един син на Сиф: „Утлюр (Ullr) се казва един от тях, син на Сиф, заварен син на Тоур. Той е толкова добър стрелец с лък и умее тъй бързо да тича със снегоходки, че никой не може да се съревновава с него.“ В Глава четиридесет и трета от „Поетическото изкуство“ се разказва следната история: „Локи Лойфейярсон (Loki Laufeyjarson), за да напакости, сторил тъй, че отрязал цялата коса на Сиф. Но когато Тоур разбрал това, сграбчил Локи и щял да му строши всички кости, ако онзи не се бил заклел да измоли от черните елфи (Svartálfar) да направят за Сиф коси от злато, които щели да растат като предишната ѝ коса. След това Локи отишъл при онези двергове, които се наричали „синовете на Ивалди“ (Ívaldasynir) и те изработили косата и (кораба) Скидбладнир (Skíðblaðnir), както и копието, което станало притежание на Один и което се нарича Гунгнир (Gungnir).“ По тази причина в поезията златото се нарича „косите на Сиф” (haddr Sifjar).
Яна Чанкова & Айгир Сверисон © 2012, 2013, 2018
Графична концепция