Откъс от Свадата с Локи
Brot úr Lokasennu á búlgörsku

Ægir, er ǫðru nafni hét Gymir, hann hafði búit ásum ǫl, þá er hann hafði fengit ketil inn mikla sem nú er sagt. Til þeirar veizlu kom Óðinn ok Frigg kona hans. Þórr kom eigi, þvíat hann var í austrvegi. Sif var þar, kona Þórs, Bragi ok Iðunn kona hans. Týr var þar; hann var einhendr – Fenrisúlfr sleit hǫnd af honum, þá er hann var bundinn. Þar var Njǫrðr ok kona hans Skaði, Freyr ok Freyja, Víðarr son Óðins. Loki var þar ok þjónustumenn Freys, Byggvir ok Beyla. Margt var þar ása ok álfa. Ægir átti tvá þjónustumenn: Fimafengr ok Eldir. Þar var lýsigull haft fyrir elds ljós. Sjálft barsk þar ǫl. Þar var griðastaðr mikill. Menn lofuðu mjǫk hversu góðir þjónustumenn Ægis váru. Loki mátti eigi heyra þat, ok drap hann Fimafeng. Þá skóku æsir skjǫldu sína ok œpðu at Loka ok eltu hann braut til skógar, en þeir fóru at drekka.
Ægir, er öðru nafni hét Gymir, hann hafði búið ásum öl þá er hann hafði fengið ketil inn mikla sem nú er sagt. Til þeirrar veislu kom Óðinn og Frigg kona hans, Þór kom eigi því að hann var í austurvegi. Sif var þar, kona Þórs, Bragi og Iðunn kona hans. Týr var þar. Hann var einhendur, Fenrisúlfur sleit hönd af honum þá er hann var bundinn. Þar var Njörður og kona hans Skaði, Freyr og Freyja, Víðar son Óðins. Loki var þar og þjónustumenn Freys, Böggvir og Beyla. Margt var þar ása og álfa. Ægir átti tvo þjónustumenn, Fimafengur og Eldir. Þar var lýsigull haft fyrir eldsljós. Sjálft barst þar öl. Þar var griðastaður mikill. Menn lofuðu mjög hversu góðir þjónustumenn Ægis voru. Loki mátti eigi heyra það og drap hann Fimafeng. Þá skóku æsir skjöldu sína og æptu að Loka og eltu hann braut til skógar, en þeir fóru að drekka.
Айгир*, когото наричали също и с друго име Гимир*, приготвил пиво за аусите, след като получил огромния котел, както бе казано. На това пиршество дошли Один* и неговата жена Фриг*. Тоур* не дошъл, защото се бил отправил на път на изток. Жената на Тоур – Сиф*, била там, също и Браги* със своята жена Идун*. Там бил и Тир*. Тир бил еднорък, Фенрисулвур* му откъснал ръката, когато го оковавали. Там били Ньордур* и жена му Скади*, Фрейр* и Фрея* и синът на Один – Видар*. Локи*, и той бил там, също така и слугите на Фрейр – Биквир* и Бейла*. Много ауси и елфи дошли там. Айгир имал двама слуги – Фимафенгур* и Елдир*. Залата за пир се осветявала от блестящо бяло злато вместо от светлината на огън. Пивото се поднасяло от само себе си. Било това Велико светилище. Хората много хвалели слугите на Айгир, колко били сръчни. Локи не могъл да понесе тези похвали и убил Фимафенгур. Тогава аусите размахали щитовете си и се развикали гневно срещу Локи, погнали го и го преследвали, докато той се скрил в горите, а после се върнали и започнали да пият.

Следваща станца

Тоур (Þórr) – когнатни форми на името Þórr се откриват в западно- и северногерманската групи: англо-саксонското þunor; английското thunder; нортумбрианското thunner; старофризийското thuner, tonger; холандското donder; старовисоконемското donar; среднонисконемското thuner; немското donner; старосаксонското thunar; датското Tor (сравни латинските tono и tonitrus). Следователно името Þór-r е формирано посредством асимилация на сонора n и последващо развитие на дисилабичната дума Þonor (индоевропейското „о“ се реализира в прото-германски като „о“ или с неговия позиционен вариант „u“) в моносилабична, като тази промяна е засегнала само северногерманската група езици. Още в ранните скандинавски рунически надписи името е било изписвано като Þurr, например „Þurr vigi þassi runar“ (Rafn 193) – рунически надпис върху камък, открит в Дания. Този надпис би могъл да се преведе като: „Тур, освети тези руни!“ и това съвсем не е случайно, тъй като Тоур е най-силното скандинавско божество, чиято роля е да защитава боговете и хората от изконните им врагове – великаните. Тоур е син на богинята Земя и Один, а неговият чук Мьолнир се възприема от езическите народи на Севера като свещен символ, подобен и равен на християнския кръст. Следва да се спомене обаче, че според „Пролог“ на „Снора Еда“, в главата „За Троя“, Тоур (или Трор) е споменат като праотец на Один. Култът към Тоур като гръмовержец е предхождащ култа към Один в качеството му на върховен бог. В „Англо-саксонски речник“ са цитирани следните ортографични варианти на þunor: англо-саксонски þunar, þuner и þunur. Интерес представлява и забележката, че макар англо-саксонското þunor да се превежда като „гръмотевица“, в семантичното съдържание на думата присъства допълнителното значение „удар“, а не само „звук“. В староанглийските източници Тоур е богът, който най-често се отъждествява с Юпитер, например: Þunor oððe Ðúr Joppiter (Wrt.Voc.ii.47) – „Тунор или Тур – Йопитер (Юпитер)“. В „Справочник по германска етимология“ на базата на следните когнати: староисландското Þórr; англо-саксонското ðunor; старофризийското thuner; старосаксонското thunar; старовисоконемското donar се реконструира прото-германската форма *þunraz „гръмотевица“. Предполага се, че тази форма е етимологично свързана със санскритското stánati „гърмя, трещя“; старогръцкото στένω „стена, въздишам“; латинското tonō „стена“; славянското stenati „стена, въздишам“; староирландското torann „гръмотевица“. В „Речник на индоевропейските езици“ аналогия е потърсена първо по посока на прото-германската глаголна форма *þunôn „гърмя, трещя“ и англо-саксонското þunian „ехтя, кънтя, тътна“. Индоевропейският корен [s]ten (> прото-германското þen) е реконструиран въз основа на латинското tonâre „гърмя, тътна“; старогръцкото τέννει στένει, вероятно τόνoς (от санскритското tâna „тон, звук“); санскритското tányati „шуми, гърми, тътне (3 л. ед. ч. сег. вр.)“, tanayitnú „гърмящ, кънтящ“, tanyú „шумящ, бучащ“. Впоследствие се е развило прото-германското съществително име *þunara „гръмотевица“ със следните рефлексии: староисландски Þôrr (през þonaraR); англо-саксонски þunor „гръмотевица“; англо-фризийски thuner; среднонисконемски doner, dunner; старовисоконемски thonar; средновисоконемски doner, toner. А от съществителното име þunara се е развила нова глаголна форма – прото-германското þunarôn „гърмя“ със съответствия в разговорния норвежки tôra „гърмя“; англо-саксонски þunrian „гърмя, трещя“; среднонисконемски donern, dondern; старовисоконемски donarôn; средновисоконемски donren, немски donnern. Тоур най-често се възприема като нордическия бог, идентичен на римския Юпитер или гръко-римския Херкулес. Най-ранния пример за това откриваме в „Германия“ (De Origine et situ Germanorum) на Тацит, който, както беше споменато, идентифицира Один с Меркурий, Тоур с Херкулес, а Тир – с Марс. Сравнението с Херкулес вероятно се дължи в известна степен и на приликата между Тоур с чука му Мьолнир и Херкулес с неговия боздуган. Най-ранната писмена атестация на името Тоур е като част от руническия надпис върху фибулата от Нордендорф – надписът е датиран около 7 в., а теонимът wiʓiþonar е изписан със стария вариант на руническата писменост (Elder Futhark). Думата wiʓi-, която предхожда Þonar, може да се тълкува както във връзка с прото-германското *wīʓjanan „освещавам“, така и във връзка с прото-германското *wīʓan „бия се“, като и двете интерпретации са еднакво вероятни. В староанглийските източници името Þunor се използва често като глоса към римския бог Юпитер, а също и по отношение на божество, което може да се приеме като англо-саксонската версия на Тоур. В англо-саксонската поема за Соломон и Сатурн пък се разказва епизод, в който гръмотевицата „þunor“ посича дявола с огнената си брадва, което може да се тълкува като индиректно позоваване на Тоур или неговото англо-саксонско съответствие. Че последният вероятно е съществувал като част от англо-саксонските митове, се потвърждава и от наличието на сложното съществително име þunerrád/þunnorád „гръмотевица“, но всъщност се превежда буквално като „гръмотевична езда“, което се среща и в чисто религиозни текстове, например: “Ðá com þunerrád and légetsleht and ofslóh ðone mǽstan dǽl.” (Shrn. 57,35) или „Тогава се появиха гръмотевици и светкавици и погубиха по-голямата част (от хората).“ Значението на англо-саксонското þunerrád може да бъде интерпретирано очевидно във връзка с мита за Тоур, който обикаля небето на своята гръмотевична колесница. В описанието на храма в Упсала Адам от Бремен разказва, че Тоур, по негови думи „най-силният“ от езическите богове, заема средния от трите златни престола, а от двете му страни стоят Woden и Fricco. По повод на езическия култ към Тоур Адам разказва, че той владее небето и управлява гръмотевиците и светкавиците, ветровете и бурите, има власт над хубавото време и плодородието. Според Адам по външност Тоур с неговия боздуган (чук) много прилича на Юпитер, обаче жертвоприношения в негова чест се правели при заплаха от чума или гладна смърт, като се принасяли само жертвени животни. Според изследователите паралели могат да се правят между Тоур и други индоевропейски божества – повелители на гръмотевиците и бурите, например: келтския бог Taranis (от прото-келтски *Toranos „гръмотевица“); балтийския Perkūnas (от индоевропейския теоним *Perkwunos, сродна форма с *perkwus със значение „дъб“ или „планина, покрита с гори“); славянския Perun (от индоевропейското *perkwus „дъб“; „планина, покрита с гори“, по-късно славянското развитие на корена per- получава значение „удрям, блъскам, поразявам“); и особено с хиндуисткото божество Indra (Śakra) с неговото оръжие от гръмотевици и мълнии (vajra) – сравни например мита за посичането на дракона Врътра (Vṛtra) от Индра. Според Симек (2007) всички тези паралели недвусмислено потвърждават, че Тоур е наследник на много по-древно индоевропейско божество. Тоур присъства в много от митологичните поеми от „Саймундар Еда“ и е главен герой в четири от тях: „Песен за Хаурбардур“ (Hárbarðsljóð), „Поема за Химир“ (Hymiskviða), „Поема за Тримюр“ (Þrymskviða) и „Слово за Алвис“ (Alvíssmál). В поемата „Предсказанието на Пророчицата“ (Vǫluspá) се разказва за последната битка на бог Тоур. Синът на Один, Пазителят на Мидгардур, ще се изправи срещу Световния змей Йормунгандур (Jǫrmungandr) и ще победи зловещия си противник, но ще успее да направи само девет стъпки, преди да падне „до смърт отровен на змея от дъха“. Тогава всички хора на земята ще загинат, а пожари ще се вдигнат до самото небе, като огънят ще изпепели и Дървото на Живота (повече подробности в „Предсказанието на Пророчицата“ (2013)). Множество истории, свързани с Тоур, могат да се открият в четирите части на „Снора Еда“. В Глава двадесет и първа от „Заблуждението на Гилви“ се казва: „Тоур е най-висшият от тях (от аусите), затова е наречен Ауса-Тоур (Ása-Þórr) или Йоку-Тоур (Ǫku-Þórr). Той е най-силният сред всички богове и хора. Той притежава онова кралство, което се нарича Трудваунгар (Þrúðvangar), а неговият дворец се казва Билскиртнир (Bilskirrnir)… Тоур има два козела, които се казват така: Тангньоустур (Tanngnjóstr) и Тангриснир (Tanngrisnir) и колесница, която управлява, а козлите теглят колесницата. Затова той е наречен Йоку-Тоур (Ǫku-Þórr). Той също така има три безценни предмета. Един от тях е чукът Мьолнир (Mjǫllnir), за който хримтурсите и планинските великани знаят кога е вдигнат до небето и това не е за учудване. Той е разбил черепите на много от бащите им или роднините им. Друго едно нещо притежава той, най-добро от всички, (пояса на силата) Мегингьорд (megingjǫrð), и когато се препаше с него, тогава неговата божествена сила пораства с още половина. Трето нещо притежава той, което има огромна стойност. Това са железните ръкавици Яуртнглоувар (járnglófar). Благодарение на тях той не може да пропусне да хване дръжката на чука (когато чукът се връща при него след хвърляне по врага). Но никой не е толкова мъдър, че да може да изброи всички негови подвизи, а аз пък мога да ти разкажа толкова много истории за него, че часове ще изминат, преди да бъде казано всичко, което знам“. Както беше вече споменато, Тоур е един от синовете на върховното божество Один, обаче в „Пролог“ на „Снора Еда“ се открива следната любопитна история: „Близо до средата на света бил създаден онзи дом и укрепление, които били най-великолепни от всички, и се наричали Троя, същата която ние наричаме Земята на турците... Един от кралете на Троя се наричал Мунон или Менон. Той се оженил за дъщерята на върховния крал Приам (Príamí). Тя се наричала Троуан. Те имали син. Той се казвал Троур (Trór), когото ние наричаме Тоур (Þórr). Той бил даден за отглеждане в Тракия (Trakíá) на онзи военачалник, който се наричал Лоурикус (Lóríkús), но когато станал на десет зими, той взел оръжията на баща си. Бил толкова прекрасен в лице, че когато стоял сред хората, било все едно (да гледаш) слонова кост, набита в дъб. Косата му била по-красива от злато. Когато станал на дванадесет зими, той добил пълна сила. Тогава вдигал десет мечи кожи от земята наведнъж и убил военачалника Лоурикус, осиновителя, който го отгледал, и неговата съпруга Лоурау (Lórá) или Глоурау (Glórá), и взел за себе си кралството Тракия (Trakíá), което ние наричаме Трудхеймур (Þrúðheimr, „Света на силата“). След това той странствал навред по земята и пребродил всичките части на света, и съвсем сам победил всички берсерки, всички великани, най-големия дракон и много зверове. В северната половина на земята той открил онази пророчица, която се казвала Сибила (Síbíl), а ние наричаме Сиф (Sif) и я взел за жена… Техният син бил Лоуриди (Lóriði), който приличал на баща си. Неговият син бил Ейнриди (Einriði), неговият син Вингетоур (Vingeþórr)... неговият син Фин (Finn), неговият син Фриатлаф (Fríallaf), когото ние наричаме Фридлейфур (Friðleifr). Този имал сина, когото зовем Воуден (Vóden). Него ние го наричаме Один (Óðinn).” Тоур или негови статуи се споменават в „Земен кръг“. Например в Глава пета от „Сага за Инглингите“ името на Тоур фигурира сред имената на боговете, които тук са наречени „първожреци“ (hofgoðar): „Той (Óðinn) взел за себе си цялата тази земя, която назовал Сигтунир (Sigtúnir). Той дал владения на първожреците: Ньордур (Njǫrðr) живеел в Ноатун (Nóatún), а Фрейр (Freyr) в Упсала (Uppsala), Хеймдалур (Heimdallr) в Химинбьорг (Himinbjǫrg), Тоур (Þórr) притежавал Трудваунгар (Þrúðvangar), Балдур (Baldr) взел Брейдаблик (Breiðablik); на всички тях той дал добри земи“.
Яна Чанкова & Айгир Сверисон © 2012, 2013, 2018
Графична концепция