Откъс от Свадата с Локи
Brot úr Lokasennu á búlgörsku

Ægir, er ǫðru nafni hét Gymir, hann hafði búit ásum ǫl, þá er hann hafði fengit ketil inn mikla sem nú er sagt. Til þeirar veizlu kom Óðinn ok Frigg kona hans. Þórr kom eigi, þvíat hann var í austrvegi. Sif var þar, kona Þórs, Bragi ok Iðunn kona hans. Týr var þar; hann var einhendr – Fenrisúlfr sleit hǫnd af honum, þá er hann var bundinn. Þar var Njǫrðr ok kona hans Skaði, Freyr ok Freyja, Víðarr son Óðins. Loki var þar ok þjónustumenn Freys, Byggvir ok Beyla. Margt var þar ása ok álfa. Ægir átti tvá þjónustumenn: Fimafengr ok Eldir. Þar var lýsigull haft fyrir elds ljós. Sjálft barsk þar ǫl. Þar var griðastaðr mikill. Menn lofuðu mjǫk hversu góðir þjónustumenn Ægis váru. Loki mátti eigi heyra þat, ok drap hann Fimafeng. Þá skóku æsir skjǫldu sína ok œpðu at Loka ok eltu hann braut til skógar, en þeir fóru at drekka.
Ægir, er öðru nafni hét Gymir, hann hafði búið ásum öl þá er hann hafði fengið ketil inn mikla sem nú er sagt. Til þeirrar veislu kom Óðinn og Frigg kona hans, Þór kom eigi því að hann var í austurvegi. Sif var þar, kona Þórs, Bragi og Iðunn kona hans. Týr var þar. Hann var einhendur, Fenrisúlfur sleit hönd af honum þá er hann var bundinn. Þar var Njörður og kona hans Skaði, Freyr og Freyja, Víðar son Óðins. Loki var þar og þjónustumenn Freys, Böggvir og Beyla. Margt var þar ása og álfa. Ægir átti tvo þjónustumenn, Fimafengur og Eldir. Þar var lýsigull haft fyrir eldsljós. Sjálft barst þar öl. Þar var griðastaður mikill. Menn lofuðu mjög hversu góðir þjónustumenn Ægis voru. Loki mátti eigi heyra það og drap hann Fimafeng. Þá skóku æsir skjöldu sína og æptu að Loka og eltu hann braut til skógar, en þeir fóru að drekka.
Айгир*, когото наричали също и с друго име Гимир*, приготвил пиво за аусите, след като получил огромния котел, както бе казано. На това пиршество дошли Один* и неговата жена Фриг*. Тоур* не дошъл, защото се бил отправил на път на изток. Жената на Тоур – Сиф*, била там, също и Браги* със своята жена Идун*. Там бил и Тир*. Тир бил еднорък, Фенрисулвур* му откъснал ръката, когато го оковавали. Там били Ньордур* и жена му Скади*, Фрейр* и Фрея* и синът на Один – Видар*. Локи*, и той бил там, също така и слугите на Фрейр – Биквир* и Бейла*. Много ауси и елфи дошли там. Айгир имал двама слуги – Фимафенгур* и Елдир*. Залата за пир се осветявала от блестящо бяло злато вместо от светлината на огън. Пивото се поднасяло от само себе си. Било това Велико светилище. Хората много хвалели слугите на Айгир, колко били сръчни. Локи не могъл да понесе тези похвали и убил Фимафенгур. Тогава аусите размахали щитовете си и се развикали гневно срещу Локи, погнали го и го преследвали, докато той се скрил в горите, а после се върнали и започнали да пият.

Следваща станца

Бейла (Beyla) – подобно на своя съпруг Биквир, Бейла е спомената единствено в „Свадата с Локи“ (Lokasenna), което означава, че опитите за интерпретация на имената Byggvir и Beyla са силно затруднени поради липсата на други източници. На базата на оскъдната информация в станци 43-46 (относно Byggvir) и станци 55-56 (за Beyla) може да се направи заключението, че Биквир и Бейла са олицетворения на земеделското изкуство и плодородието, които се асоциират с бога Фрейр, техния господар. Съответно, името Бейла се тълкува във връзка с торта̀, с която се наторява земята за по-добра реколта, а Биквир – във връзка с плявата или сламата, които се отделят при меленето на зърното (Линдоу, 2001). От представената по-горе етимология на името Биквир става ясно, че то следва да се интерпретира по-скоро във връзка със самото зърно или семе, от което пораства („става“) новото растение, като това се свързва с целенасочена човешка дейност и дори степен на цивилизованост. Що се отнася до етимологията на името Бейла обаче неговото значение си остава неясно. Според Линдоу то вероятно е свързано със значения като „крава“, „бобово зърно“ или „пчела“ (2001). По-долу ще проследим вероятните етимологични развития, като започнем със староисландската дума bý „пчела“. Авторът на „Справочник по германска етимология“ реконструира прото-германската форма *bīō(n) като източник на следните развития: староисландското bý; англо-саксонското beō; старофризийското bē; старосаксонското bīa; старовисоконемското bīa, всички със значение „пчела“ и старовисоконемското bīan „стършел“. Предполага се родство с латинското fūcus „стършел“ < индоевропейското *bhoi-ko-; староирландското bech „стършел“ < *bhi-ko-; уелското bydaf „пчелен кошер“; литовското bīte „пчелен кошер“; славянското *bьčela „пчела“. Според „Справочник по германска етимология“ прото-германското *baunō е основа за развитие на следните когнати: староисландски baun „бобено зърно“; англо-саксонски bean; старосаксонски bōna; старовисоконемски bōna, всички със значението „бобено зърно“. Предполагаема етимологична близост със славянското *buna „подуване, издутина“ < *bhounā и следователно с *bheu- „подувам се“. Прото-германското *baunō може да бъде свързано и с латинското faba и славянското *bobъ, и двете със значение „бобено зърно“. И накрая, когнатите на староисландската дума kýr „крава“, а именно англо-саксонското cú; старофризийското kū; старосаксонското kō (< *kōwiz); старовисоконемското kuo, всички с еднакво значение на „крава“, могат да бъдат проследени до прото-германската форма *kōwz ~ *kūz („Справочник по германска етимология“). По-ранните развития включват източно-тохарското ko (във вин. п.) и западно-тохарското keu „крава“; санскритското gáu- „бик, крава“; авестанското gə̄uš „бик, крава“; арменското kov „крава“; старогръцкото βοûς „биче, бик“; латинското bōs „бик, крава“; староирландското bó „крава“; латвийското gùovs „крава“; славянското *gov-ędo „добитък“. На фона на представените етимологии интерпретацията на името Бейла във връзка със староисландските bý, baun или kýr ни изглежда крайно неубедителна. Още повече че в староисландски съществува дума beyla, която буквално означава „подутина, издутина“. Староисландското beyla може да бъде проследено до прото-германската реконструирана форма *būljō(n), от която произлиза и староисландската когнатна форма bóla „мехур, подутина“, а също и англо-саксонското býl, býle, bíle „жлъчка; болно място, язва; подутина“; старофризийското bēl, bēle и старосаксонското būla със сходно значение; старовисоконемското bulla „мехур, подутина“, средновисоконемското biule и немското Beule със същото значение. Когнатни форми в модерните германски езици също не липсват, например: холандски buil; датски bule; шведски bula, със значение „мехур, подутина, издутина“. Съществува вероятна етимологична връзка с латинското gibbus „подутина, издутина“, а на по-ранен етап с индоевропейския корен *bheu- „раста, пораствам“. Сравние може да се търси също и по посока на санскритските buli- „задница; вулва“ и buri- „вулва“; литовското bulìs „вулва“. Ако подобна етимология е вярна, името Beyla би могло да се тълкува като олицетворение на земята-майка, в която зърното се посява, покълва и пораства.
Яна Чанкова & Айгир Сверисон © 2012, 2013, 2018
Графична концепция