Откъс от Свадата с Локи
Brot úr Lokasennu á búlgörsku

Ægir, er ǫðru nafni hét Gymir, hann hafði búit ásum ǫl, þá er hann hafði fengit ketil inn mikla sem nú er sagt. Til þeirar veizlu kom Óðinn ok Frigg kona hans. Þórr kom eigi, þvíat hann var í austrvegi. Sif var þar, kona Þórs, Bragi ok Iðunn kona hans. Týr var þar; hann var einhendr – Fenrisúlfr sleit hǫnd af honum, þá er hann var bundinn. Þar var Njǫrðr ok kona hans Skaði, Freyr ok Freyja, Víðarr son Óðins. Loki var þar ok þjónustumenn Freys, Byggvir ok Beyla. Margt var þar ása ok álfa. Ægir átti tvá þjónustumenn: Fimafengr ok Eldir. Þar var lýsigull haft fyrir elds ljós. Sjálft barsk þar ǫl. Þar var griðastaðr mikill. Menn lofuðu mjǫk hversu góðir þjónustumenn Ægis váru. Loki mátti eigi heyra þat, ok drap hann Fimafeng. Þá skóku æsir skjǫldu sína ok œpðu at Loka ok eltu hann braut til skógar, en þeir fóru at drekka.
Ægir, er öðru nafni hét Gymir, hann hafði búið ásum öl þá er hann hafði fengið ketil inn mikla sem nú er sagt. Til þeirrar veislu kom Óðinn og Frigg kona hans, Þór kom eigi því að hann var í austurvegi. Sif var þar, kona Þórs, Bragi og Iðunn kona hans. Týr var þar. Hann var einhendur, Fenrisúlfur sleit hönd af honum þá er hann var bundinn. Þar var Njörður og kona hans Skaði, Freyr og Freyja, Víðar son Óðins. Loki var þar og þjónustumenn Freys, Böggvir og Beyla. Margt var þar ása og álfa. Ægir átti tvo þjónustumenn, Fimafengur og Eldir. Þar var lýsigull haft fyrir eldsljós. Sjálft barst þar öl. Þar var griðastaður mikill. Menn lofuðu mjög hversu góðir þjónustumenn Ægis voru. Loki mátti eigi heyra það og drap hann Fimafeng. Þá skóku æsir skjöldu sína og æptu að Loka og eltu hann braut til skógar, en þeir fóru að drekka.
Айгир*, когото наричали също и с друго име Гимир*, приготвил пиво за аусите, след като получил огромния котел, както бе казано. На това пиршество дошли Один* и неговата жена Фриг*. Тоур* не дошъл, защото се бил отправил на път на изток. Жената на Тоур – Сиф*, била там, също и Браги* със своята жена Идун*. Там бил и Тир*. Тир бил еднорък, Фенрисулвур* му откъснал ръката, когато го оковавали. Там били Ньордур* и жена му Скади*, Фрейр* и Фрея* и синът на Один – Видар*. Локи*, и той бил там, също така и слугите на Фрейр – Биквир* и Бейла*. Много ауси и елфи дошли там. Айгир имал двама слуги – Фимафенгур* и Елдир*. Залата за пир се осветявала от блестящо бяло злато вместо от светлината на огън. Пивото се поднасяло от само себе си. Било това Велико светилище. Хората много хвалели слугите на Айгир, колко били сръчни. Локи не могъл да понесе тези похвали и убил Фимафенгур. Тогава аусите размахали щитовете си и се развикали гневно срещу Локи, погнали го и го преследвали, докато той се скрил в горите, а после се върнали и започнали да пият.

Следваща станца

Биквир (Byggvir) – името Биквир се споменава единствено в настоящата поема и най-вероятно води началото си от староисландската дума bygg „ечемик“. Староисландското съществително име bygg има следните когнатни форми: старосаксонски bewô „семена; реколта“; англо-саксонски béow „ечемик“, които могат да бъдат проследени до прото-германската реконструирана форма *bevvu- „ечемик“ („Речник на индоевропейските езици“). „Исландско-английски речник“ на Клесби-Вигфусон добавя няколко когнати от съвременните езици: шотландски bigg; шведски bjugg; датски byg, всички със значение „ечемик“. „Справочник по германска етимология“ реконструира прото-германското *bewwu по аналогия с „Речник на индоевропейските езици“, като прави допълнението, че следните когнатни форми: староисланското bygg „ечемик“; англо-саксонското béow „ечемик“ и старосаксонското bewò „семе“, са етимологично свързани с прото-германския глагол *bòw(w)anan. Този прото-германски глагол *bòw(w)anan от своя страна служи като източник на следните глаголни форми: готски bauan „живея, обитавам“; староисландски búa „обитавам, населявам, живея“; англо-саксонски búan „живея“; старофризийски buwa, bowa „живея“; старосаксонски būan „живея, обитавам“. Възможна етимологична връзка със санскрит bhávati „ставам, съм“; авестански bavaiti „ставам, съм“; старогръцки φύω „раста, пораствам“’; албански buj ~ bûj „оставам през нощта“; латинската перфектова глаголна форма fuī „съм“; литовски bū́ti „съм“; славянски *byti „съм“. Има предположение и за алтернативна етимологична връзка със санскритското bhāvayati „правя да съществува“ и славянското *baviti „бавен съм; застоявам се“. Според нас името Бигвир е свързано със староисландския глагол byggva (произнася се „биква“), който е по-стара форма на глагола byggja „строя, изграждам; заселвам, поемам земя, живея и използвам земя за прехрана“. Етимологически глаголът byggja/byggva е свързан с глагола búa „живея, обитавам“, но има множество примери в староисландския език, в които búa се използва именно в значението на byggja, т.е. „строя, изграждам“, например срещаното в поезията „æsir búa Ásgarð“ (аусите строят Аусгардур). Смисловата връзка между понятията bygg „ечемик“ и byggja „строя, изграждам“ можем да открием във факта, че ечемикът е може би най-старата култура, която свързва човечеството с уседналия живот. Съществуват данни, че ечемикът е бил отглеждан още през Неолита (около 9000 – 4000 г. пр.Хр.) наред с някои други зърнени култури. В поемата „Слово за Алвис“ (Alvíssmál) от „Саймундар Еда“ четем следното: „…hvé þat sáð heitir, / er sá alda synir, / heimi hverjum í?“ / …„Bygg heitir með mönnum, / en barr með goðum…“ (… как се нарича онова семе, което синовете човешки сеят във всеки свят? – Bygg (ечемик) се нарича сред хората, barr (ечемик) е сред боговете…). От този диалог между Тоур и всемъдрия дверг Алвис става ясно, че още в далечното минало ечемикът е бил свързван с уседналостта и обработването на земята и всъщност понятието „ечемик“ е синоним на облагородяването на земята от хората, което обяснява връзката между глагола със значението „живея, застроявам, обитвам“ и съществителното име със значение „ечемик“.
Яна Чанкова & Айгир Сверисон © 2012, 2013, 2018
Графична концепция