Откъс от Свадата с Локи
Brot úr Lokasennu á búlgörsku

Ægir, er ǫðru nafni hét Gymir, hann hafði búit ásum ǫl, þá er hann hafði fengit ketil inn mikla sem nú er sagt. Til þeirar veizlu kom Óðinn ok Frigg kona hans. Þórr kom eigi, þvíat hann var í austrvegi. Sif var þar, kona Þórs, Bragi ok Iðunn kona hans. Týr var þar; hann var einhendr – Fenrisúlfr sleit hǫnd af honum, þá er hann var bundinn. Þar var Njǫrðr ok kona hans Skaði, Freyr ok Freyja, Víðarr son Óðins. Loki var þar ok þjónustumenn Freys, Byggvir ok Beyla. Margt var þar ása ok álfa. Ægir átti tvá þjónustumenn: Fimafengr ok Eldir. Þar var lýsigull haft fyrir elds ljós. Sjálft barsk þar ǫl. Þar var griðastaðr mikill. Menn lofuðu mjǫk hversu góðir þjónustumenn Ægis váru. Loki mátti eigi heyra þat, ok drap hann Fimafeng. Þá skóku æsir skjǫldu sína ok œpðu at Loka ok eltu hann braut til skógar, en þeir fóru at drekka.
Ægir, er öðru nafni hét Gymir, hann hafði búið ásum öl þá er hann hafði fengið ketil inn mikla sem nú er sagt. Til þeirrar veislu kom Óðinn og Frigg kona hans, Þór kom eigi því að hann var í austurvegi. Sif var þar, kona Þórs, Bragi og Iðunn kona hans. Týr var þar. Hann var einhendur, Fenrisúlfur sleit hönd af honum þá er hann var bundinn. Þar var Njörður og kona hans Skaði, Freyr og Freyja, Víðar son Óðins. Loki var þar og þjónustumenn Freys, Böggvir og Beyla. Margt var þar ása og álfa. Ægir átti tvo þjónustumenn, Fimafengur og Eldir. Þar var lýsigull haft fyrir eldsljós. Sjálft barst þar öl. Þar var griðastaður mikill. Menn lofuðu mjög hversu góðir þjónustumenn Ægis voru. Loki mátti eigi heyra það og drap hann Fimafeng. Þá skóku æsir skjöldu sína og æptu að Loka og eltu hann braut til skógar, en þeir fóru að drekka.
Айгир*, когото наричали също и с друго име Гимир*, приготвил пиво за аусите, след като получил огромния котел, както бе казано. На това пиршество дошли Один* и неговата жена Фриг*. Тоур* не дошъл, защото се бил отправил на път на изток. Жената на Тоур – Сиф*, била там, също и Браги* със своята жена Идун*. Там бил и Тир*. Тир бил еднорък, Фенрисулвур* му откъснал ръката, когато го оковавали. Там били Ньордур* и жена му Скади*, Фрейр* и Фрея* и синът на Один – Видар*. Локи*, и той бил там, също така и слугите на Фрейр – Биквир* и Бейла*. Много ауси и елфи дошли там. Айгир имал двама слуги – Фимафенгур* и Елдир*. Залата за пир се осветявала от блестящо бяло злато вместо от светлината на огън. Пивото се поднасяло от само себе си. Било това Велико светилище. Хората много хвалели слугите на Айгир, колко били сръчни. Локи не могъл да понесе тези похвали и убил Фимафенгур. Тогава аусите размахали щитовете си и се развикали гневно срещу Локи, погнали го и го преследвали, докато той се скрил в горите, а после се върнали и започнали да пият.

Следваща станца

Локи (Loki) – етимологията на името Локи (Loki) продължава да бъде предизвикателство за изследователите. Най-често дискутираните предложения предполагат етимологична връзка със староисландското lúka „затварям; приключвам, слагам край“ или староисландския глагол lokka „съблазнявам, подмамвам“ (Симек, 2007). Доказателства в подкрепа на първото тълкуване откриваме в много събития и случки, в които Локи е замесен и които ще доведат до Рагнарьок, но също и в ролята на Локи като предводител на армията на великаните в битката при Рагнарьок. Като доказателства в подкрепа на втората версия могат да послужат множество събития, в които Локи участва пряко или косвено, отношението му към боговете-ауси, както и повечето черти на неговия характер. Не само името, но също произходът и ролята на Локи в Нордическите митове остават неизяснени и в наши дни, като пораждат горещи спорове сред специалистите. Първата научно-обоснована теория за произхода на Локи принадлежи на Якоб Грим (1835), като според нея Локи следва да се определи като скандинавското божество на огъня. Това дава основание да се мисли за Локи като за съответствие на Луцифер от християнската религия (Бугге, 1889). Според други версии Локи е много вероятно хипостаза на върховния бог Один (Стрьом, 1956) или пък Локи може да бъде отъждествен с типичната архетипна фигура на трикстера (де Фрис, 1959). Името Локи се среща и в някои сложни думи, повечето с негативна конотация, например: Loka-brenna, буквално „пожарът на Локи“, кенинг за огън или пожар, макар че според Финур Магнюсон Loka-brenna е била наричана звездата-куче Сириус; Loka-ráð и Loka-heilræði, буквално „съветите на Локи“, т.е. лоши или измамнически съвети, а също Loka-lykt, „миризма на застоял въздух, сякаш стаята е обитавана от зъл дух“. Името Локи се споменава в станца тринадесета от „Норвежката руническа поема“ във връзка с пояснението за руната Бяркан (Bjarkan): Bjarkan er laufgrønstr líma / Loki bar flærða tíma. „Брезата (Bjarkan) е с най-зелените листа / доведе Локи на измама времена“. Тук изрично трябва да уточним, че източникът с наименование „Норвежка руническа поема“ е запазено копие от 17. век на изгубен манускрипт, датиран от 13. век, написан на староисландски. Възприетото наименование служи да отличи този текст от други две рунически поеми, наречени „Исландска руническа поема“ (запазена в четири преписа, намиращи се в датския институт „Ауртни Магнусон“, като най-старият от тях е от 15. век) и „Англо-саксонска руническа поема“, която се отнася към 8. или 9. век и е запазена в манускрипта Cotton Otho B.x, fol. 165a – 165b, съхраняван в Британската библиотека. Псевдонимът Кведрунгур (Hveðrungr), на староисландски „онзи, който реве“ (Симек, 2007), е използван по отношение на Локи в две поеми от „Саймундар Еда“ (Sæmundar Edda). В няколко поеми от „Саймундар Еда“ и в „Снора Еда“ (Snorra Edda) Локи се среща под името Лофтур (Loptr), което има за възможен източник староисландското lopt „въздух; вятър; ефир“, и на тази база се предполагат асоциации с въздуха и вятъра. Дронке (Дронке, 1997) твърди, че Лоудур (Lóðurr) не е нищо друго освен третото име на Локи (Loki или Loptr). Основният аргумент на Дронке е, че Один, Хайнир и Локи (Óðinn, Hœnir og Loki) са споменати заедно в „Есента“ (Haustlöng), в увода към „Поема за Регин“ (Reginsmál) и в „Сказание за Локи“ (Loka Þáttur). В такъв случай кенингът за Один „vinr Lóðurs“ (приятелят на Лоудур) изглежда съответства на „Lopts vinr“ (приятелят на Лофтур), а освен това Локи бива наречен „vinr Hœnis“ в „Есента“ (приятелят на Хайнир), което допълнително потвърждава връзката между тримата. Хойкур Торгейрсон (Торгейрсон, 2011) споделя мнението, че Локи и Лоудур са различни имена на едно и също божество на основание на факта, че Локи бива наречен с името Лоудур в цикъла от поеми „Локрур“ (Lokrur, алитеративна поезия в рима от около 1400 г. сл.Хр.). Хойкур твърди, че средновековният поет трябва да е разполагал с информация за подобна идентификация от традиционните източници или пък, че е направил заключение в подобен смисъл въз основа на историята за подвизите на бог Тоур в двореца на Утгарда-Локи (Útgarða-Loki) в „Снора Еда“. Авторите на „Исландско-английски речник“ на Клесби-Вигфусон предлагат друга теория за произхода на името Локи. Като начало те привличат внимание върху факта, че от всички богове в Нордическата митология Один, Тоур и Локи са най-известните и за тях за запазени най-много истории. В този ред на мисли липсата на данни за бог с подобно име в запазените източници на другите тевтонски племена изглежда невероятна, а липсата на аналогично божество при същите – изключително странна. Според авторите на „Исландско-английски речник“ на Клесби-Вигфусон единственото логично обяснение на факта е, че нордическият Loki и италийският Volcanus представляват всъщност идентични богове. Ако това е вярно, старотевтонската форма на Loki би могла да се реконструира като Wloka, което след отпадане на „w“ пред „l“ в староскандинавски ще даде като резултат Loki. Аналогия е потърсена по отношение на латинските voltus, vultus, „изражение, вид; лице“; англо-саксонското wlite, „изражение, вид; красота“; староисландското lit „поглед“ и andlit „лице“. От митологична гледна точка, авторите на „Исландско-английски речник“ на Клесби-Вигфусон откриват прилика между Вулканус с неговата работилница в планината Етна и окования във вериги огнен великан Локи, чиито страдания предизвикват земетресенията. От етимологична гледна точка в „Исландско-английски речник“ на Клесби-Вигфусон се предполага връзка със следните когнатни форми: санскрит vrika; славянски vluku; литовски vilkas; староисландски vargr, всички със значение „разрушител, унищожител; чудовище, вълк“, в подкрепа на което се изтъква ролята на Локи като баща на чудовищата, които ще разрушат познатия ни свят – вълка Фенрир (Fenrir) и дракона Йормунгандур (Jǫrmungandr). В Глава тридесет и трета от „Заблуждението на Гилви“ Снори споменава името на Локи сред имената на боговете-ауси: „Също имало един, който се броял сред аусите, когото някои наричали клеветник на аусите и творец на измами, позор за всички богове и хора. Този се наричал Локи (Loki) или Лофтур (Loftr), син на йотуна Фаурбойти (Fárbauti). Майка му се казвала Лойфей (Laufey) или Наул (Nál). Братя му били тези: Билейстур (Býleistr) и Хелблинди (Helblindi). Локи бил красив и привлекателен на вид, зъл по характер, много своенравен по държание. Той притежавал в повече от другите хора онази мъдрост, която лукавство се нарича, и хитрини за всякакви случаи. Той едновременно вкарвал аусите в големи беди и ги спасявал с хитростите си. Съпругата му се казвала Сигин (Sigyn), техният син – Нари (Nari) или Нарви (Narfi).“ В следващата глава се говори за децата на Локи: „Локи имал и още деца. Аунгрбода (Angrboða) се наричала една великанка в Йотунхеймур. От нея Локи станал баща на три деца. Едното било Фенрисулвур (Fenrisúlfr, вълкът Фенрир), другото Йормунгандур (Jǫrmungandr), това е Световният змей (Miðgarðsormr), третото е Хел (Hel)… Тогава Бащата на всички ауси и хора (Alfǫðr) изпратил боговете да вземат децата и да му ги доведат. А когато те дошли при него, той захвърлил змея в дълбокото море, където този лежи, обгърнал цялата земя – така пораснал тоя змей, че лежи в средата на океана, който опасва цялата земя, и е захапал опашката си. Хел захвърлил той в Ниплхеймур (Niflheimr) и ѝ дал власт над девет свята, като тя трябва да споделя всичките си владения с онези, които били изпращани при нея, а това са умрелите от болест и умрелите от старост… И когато боговете видели колко голям растял той (вълкът) с всеки изминал ден, след като всички пророчества предсказвали, че той ще унищожи боговете, аусите взели решение да направят много здрава верига, онази която нарекли Ла̀йдингур (Læðingr), занесли я на вълка и му казали да опита силата си с тази верига. На вълка му се сторило, че това не било прекомерно тежко изпитание и направил така, както те пожелали. Още първия път, щом вълкът се напънал, веригата се натрошила...“ В Глава четиридесет и втора се разказва за още едно дете на Локи: „И всички се съгласили, че подобен съвет би дал онзи, който най-лоши съвети дава – Локи Лойфейярсон (Loki Laufeyjarson), и казали, че ще бъде тежка смъртта му, ако не му хрумнела идея как строителят да се откаже от сделката и заплашили Локи с насилие. Той се изплашил и се заклел с тежка клетва, че щял да направи така, щото строителят да се откаже от сделката, каквото и да му струвало това. Същата вечер, когато строителят излязъл навън за камъни с коня си Сва̀дилфа̀ри (Svaðilfari), от близката гора изскочила внезапно кобила и започнала да цвили срещу коня. И щом конят разбрал, че това било неустоима кобила, побеснял, разкъсал на две ремъците и побегнал към нея, а тя хукнала обратно към гората, след тях – и строителят, който пък искал да озапти коня си. Така конете тичали цяла нощ и строежът бил прекъснат, а след това през деня строенето не вървяло както преди... Локи прекарал със Свадилфари някое и друго време и родил жребче. То било сиво, имало осем крака, този кон е най-добрият сред богове и хора.“ За безбройните приключения на лукавия злосторник Локи се разказва в множество произведения: „Поема за Тримюр“ (Þrymskviða), „Поема за Регин“ (Reginsmál), „Сънищата на Балдур“ (Baldrs draumar), „Песен за Хиндла“ (Hyndluljóð), „Предсказанието на Пророчицата“ (Vǫluspá). В края на настоящата поема аусите успяват да заловят Локи и да го завържат за скала с червата на сина му Ваули. Локи ще се освободи, щом настъпи Рагнарьок, за да поведе армията на великаните срещу боговете-ауси, така както се казва в „Предсказанието на Пророчицата“. В една станца от „Поема за Фьо̀лсвѝннур“ (Fjǫlsvinnsmál, в староисландската поезия svinnr = sviðr в значението „мъдър“, поради което имената Fjǫlsvinnr и Fjǫlsviðr са дублетни форми) се споменава, че Локи или Лофтур (Loftr) познава руните и тяхната магическа сила. В станца двадесет и шеста Фьолсвидур (Fjǫlsviðr) разказва за оръжие на име Лайватейтн (Lævateinn), което Лофтур е изработил с руни пред портите на мъртвите.
Яна Чанкова & Айгир Сверисон © 2012, 2013, 2018
Графична концепция