Откъс от Свадата с Локи
Brot úr Lokasennu á búlgörsku

Ægir, er ǫðru nafni hét Gymir, hann hafði búit ásum ǫl, þá er hann hafði fengit ketil inn mikla sem nú er sagt. Til þeirar veizlu kom Óðinn ok Frigg kona hans. Þórr kom eigi, þvíat hann var í austrvegi. Sif var þar, kona Þórs, Bragi ok Iðunn kona hans. Týr var þar; hann var einhendr – Fenrisúlfr sleit hǫnd af honum, þá er hann var bundinn. Þar var Njǫrðr ok kona hans Skaði, Freyr ok Freyja, Víðarr son Óðins. Loki var þar ok þjónustumenn Freys, Byggvir ok Beyla. Margt var þar ása ok álfa. Ægir átti tvá þjónustumenn: Fimafengr ok Eldir. Þar var lýsigull haft fyrir elds ljós. Sjálft barsk þar ǫl. Þar var griðastaðr mikill. Menn lofuðu mjǫk hversu góðir þjónustumenn Ægis váru. Loki mátti eigi heyra þat, ok drap hann Fimafeng. Þá skóku æsir skjǫldu sína ok œpðu at Loka ok eltu hann braut til skógar, en þeir fóru at drekka.
Ægir, er öðru nafni hét Gymir, hann hafði búið ásum öl þá er hann hafði fengið ketil inn mikla sem nú er sagt. Til þeirrar veislu kom Óðinn og Frigg kona hans, Þór kom eigi því að hann var í austurvegi. Sif var þar, kona Þórs, Bragi og Iðunn kona hans. Týr var þar. Hann var einhendur, Fenrisúlfur sleit hönd af honum þá er hann var bundinn. Þar var Njörður og kona hans Skaði, Freyr og Freyja, Víðar son Óðins. Loki var þar og þjónustumenn Freys, Böggvir og Beyla. Margt var þar ása og álfa. Ægir átti tvo þjónustumenn, Fimafengur og Eldir. Þar var lýsigull haft fyrir eldsljós. Sjálft barst þar öl. Þar var griðastaður mikill. Menn lofuðu mjög hversu góðir þjónustumenn Ægis voru. Loki mátti eigi heyra það og drap hann Fimafeng. Þá skóku æsir skjöldu sína og æptu að Loka og eltu hann braut til skógar, en þeir fóru að drekka.
Айгир*, когото наричали също и с друго име Гимир*, приготвил пиво за аусите, след като получил огромния котел, както бе казано. На това пиршество дошли Один* и неговата жена Фриг*. Тоур* не дошъл, защото се бил отправил на път на изток. Жената на Тоур – Сиф*, била там, също и Браги* със своята жена Идун*. Там бил и Тир*. Тир бил еднорък, Фенрисулвур* му откъснал ръката, когато го оковавали. Там били Ньордур* и жена му Скади*, Фрейр* и Фрея* и синът на Один – Видар*. Локи*, и той бил там, също така и слугите на Фрейр – Биквир* и Бейла*. Много ауси и елфи дошли там. Айгир имал двама слуги – Фимафенгур* и Елдир*. Залата за пир се осветявала от блестящо бяло злато вместо от светлината на огън. Пивото се поднасяло от само себе си. Било това Велико светилище. Хората много хвалели слугите на Айгир, колко били сръчни. Локи не могъл да понесе тези похвали и убил Фимафенгур. Тогава аусите размахали щитовете си и се развикали гневно срещу Локи, погнали го и го преследвали, докато той се скрил в горите, а после се върнали и започнали да пият.

Следваща станца

Видар (Víðarr) – сред боговете-ауси, Видар е богът на отмъщението, онзи син на Один, който според Предсказанието ще отмъсти за смъртта на баща си, като убие вълка Фенрир, а също и един от малкото ауси, които ще преживеят ужасяващата битка при Рагнарьок. Най-често цитираната интерпретация на името Видар е „владетел на огромна територия“ (Орчард, 1997). При това тълкуване очевидно значението на името Víðarr е извлечено от староисландското víðr „широк, огромен“ за пространство. В съответствие със „Справочник по германска етимология“ в основата на развитието на староисландското víðr лежи реконструираната прото-германска форма *wīðaz със следните съответствия: бургундски *wids „широк“; а така също и староисландското víðr; англо-саксонското wīd; старофризийското wīd; старосаксонското wīd; старовисоконемското wīt – всички със значение „широк, обширен, голям“. Прото-германското *wīðaz по всяка вероятност е етимологично свързано с по-ранната форма *wiðuz. Семантичната връзка на прото- германското *wiðuz с литовското vidùs „среда“ е подобна на тази на литовското mẽdis „гора“ със санскритското mádhya- „среда“; сравни също и санскритското причастие vītá- „преследван“. В „Речник на индоевропейските езици“ прото-германската форма е реконструирана по аналогичен начин и съответно прото-германската форма в този случай се явява *vîda „широк“, но тук откриваме включени когнати и от някои модерни езици, следователно развитието се реконструира по следния начин: староисландски vîðr „широк, просторен, огромен“; датски vid „широк“; старосаксонски и англо-фризийски wîd; англо-саксонски wîd и английски wide; холандски wijd; старовисоконемски и средновисоконемски wît, немски weit. Директно развитие към германското *vid е трудно да се предположи, по-скоро частично към *vi. Теориите за произхода на Видар са обобщени от Линдоу (Линдоу, 2001) по следния начин: Видар следва да се възприема като космическа фигура, наследник на индоевропейски архетип. Основният аргумент е, че тази фигура е позиционирана както във вертикално измерение, защото според „Заблуждението на Гилви“ (Gylfaginning) Видар ще постави крака си върху долната челюст на вълка Фенрир, а ръката си – върху горната, разкъсвайки го, така и в хоризонтално измерение – поради огромната си стъпка и изключително здравата обувка. Убивайки вълка, Видар няма да му позволи да унищожи Космоса и благодарение на него Мирозданието (Деветте свята) ще бъде възстановено след разрухата при Рагнарьок. Подобна хипотеза за космическо божество се потвърждава от интерпретацията на името Видар като производно от староисландската дума víðr (< прото-герм. форма *wīðaz), но не и от цитираното от Линдоу твърдение, че в „Свадата с Локи“ (Lokasenna) Видар е онзи бог, който се опитва да посредничи в спора с Локи, като подканя аусите да му направят място на масата за пиршества, т.е. „да се разширят“, което някак си се свързва с името на бога. Че подобно твърдение е погрешно, ясно личи от станца десета на настоящата поема. Друг възможен паралел, за който споменава Линдоу (2001), е направен между Видар и бог Вишну (на санскрит Viṣṇu) на основание на общ произход от индоевропейския корен *vi-. От митологична гледна точка доказателства са потърсени във ведическото предание, според което Вишну, във вида на своя пети аватар Вамана, успял да измами крал Бали, владетеля на цялата Земя, като поискал от него да обещае да му даде толкова земя, колкото Вамана можел да измине с три стъпки. Вамана се превърнал във великан и с първата стъпка покрил цялата земя, а с втората – небето, и в замяна на това да не прави трета стъпка той се съгласил да вземе главата на крал Бали. Сред кенингите за Видар, които откриваме в „Поетическото изкуство“ (Skáldskaparmál), срещаме: inn þögla ás „мълчаливият аус“, eigandi járnskós „притежателят на желязната обувка“, dólgr ok bani Fenrisúlfs „враг и убиец на вълка Фенрир“, hefniáss goðanna „аус, отмъстител за боговете“. От тези най-интересен е първият кенинг, като се правят предположения, че мълчанието на Видар е вероятно ритуално, част от онези практики на въздържание, които съпътстват акта на отмъщение и на които се подлага и друг от синовете на Один – Ваули (Váli, за повече подробности „Предсказанието на Пророчицата“, 2013). Аналогия е потърсена и с описанието на подобни ритуални практики в Германия от Тацит, който коментира, че мъжете в някои германски племена спират да се бръснат или решат, докато не отмъстят на своите врагове. Снори разказва историята на бога на отмъщението – Видар, в няколко глави от „Заблуждението на Гилви“. За първи път Видар се появява в Глава двадесет и девета: „Видар (Víðarr) се нарича един, мълчаливият аус. Той има здрава обувка. Той е силен почти колкото Тоур. В него боговете имат голяма вяра при всякакви тежки битки.“ В Глава петдесет и първа Снори представя Видар като ключова фигура в битката при Рагнарьок: „Но веднага след това Видар излиза напред и стъпва с единия си крак върху долната челюст на вълка. На този крак той носи онази обувка, която е била събирана през всички времена. Това са триъгълните парчета кожа, които хората изрязват от обувките си при пръстите или петите. Затова човек трябва да изхвърля тези парчета, ако има желание и намерение да окаже помощ на аусите. С едната си ръка той хваща горната челюст на вълка и разкъсва на две неговата паст, и това е смъртният край на вълка.“ От Глава петдесет и трета пък става ясно, че Видар е един от онези богове, които ще наследят земята след Рагнарьок: „Тогава се издига земя от морето, тя е зелена и прекрасна. Растат полята незасяти. Видар и Ваули (Váli) са живи, понеже нито морето, нито огънят на Суртур (Surtalogi) ги е наранил и те живеят в Идавьотлюр (Iðavǫllr), там, където е бил преди Аусгардур, и тогава там идват синовете на Тоур – Моуди (Móði) и Магни (Magni), които сега притежават Мьолнир (Mjǫllnir).“ Историята за сина, който ще отмъсти за смъртта на баща си, се споменава в „Поема за Вафтруднир“ (Vafþrúðnismál), „Поема за Гримнир“ (Grímnismál) и „Предсказанието на Пророчицата“ (Vǫluspá). В последната поема Пророчицата предсказва на Один, че синът му Видар ще отмъсти на Фенрир (Fenrir) за смъртта на баща си, като прониже сърцето му с меч, докато в „Поема за Вафтруднир“ се казва, че той ще разсече ледените челюсти на вълка, по-скоро в духа на „Снора Еда“.
Яна Чанкова & Айгир Сверисон © 2012, 2013, 2018
Графична концепция