Откъс от Свадата с Локи
Brot úr Lokasennu á búlgörsku

Ægir, er ǫðru nafni hét Gymir, hann hafði búit ásum ǫl, þá er hann hafði fengit ketil inn mikla sem nú er sagt. Til þeirar veizlu kom Óðinn ok Frigg kona hans. Þórr kom eigi, þvíat hann var í austrvegi. Sif var þar, kona Þórs, Bragi ok Iðunn kona hans. Týr var þar; hann var einhendr – Fenrisúlfr sleit hǫnd af honum, þá er hann var bundinn. Þar var Njǫrðr ok kona hans Skaði, Freyr ok Freyja, Víðarr son Óðins. Loki var þar ok þjónustumenn Freys, Byggvir ok Beyla. Margt var þar ása ok álfa. Ægir átti tvá þjónustumenn: Fimafengr ok Eldir. Þar var lýsigull haft fyrir elds ljós. Sjálft barsk þar ǫl. Þar var griðastaðr mikill. Menn lofuðu mjǫk hversu góðir þjónustumenn Ægis váru. Loki mátti eigi heyra þat, ok drap hann Fimafeng. Þá skóku æsir skjǫldu sína ok œpðu at Loka ok eltu hann braut til skógar, en þeir fóru at drekka.
Ægir, er öðru nafni hét Gymir, hann hafði búið ásum öl þá er hann hafði fengið ketil inn mikla sem nú er sagt. Til þeirrar veislu kom Óðinn og Frigg kona hans, Þór kom eigi því að hann var í austurvegi. Sif var þar, kona Þórs, Bragi og Iðunn kona hans. Týr var þar. Hann var einhendur, Fenrisúlfur sleit hönd af honum þá er hann var bundinn. Þar var Njörður og kona hans Skaði, Freyr og Freyja, Víðar son Óðins. Loki var þar og þjónustumenn Freys, Böggvir og Beyla. Margt var þar ása og álfa. Ægir átti tvo þjónustumenn, Fimafengur og Eldir. Þar var lýsigull haft fyrir eldsljós. Sjálft barst þar öl. Þar var griðastaður mikill. Menn lofuðu mjög hversu góðir þjónustumenn Ægis voru. Loki mátti eigi heyra það og drap hann Fimafeng. Þá skóku æsir skjöldu sína og æptu að Loka og eltu hann braut til skógar, en þeir fóru að drekka.
Айгир*, когото наричали също и с друго име Гимир*, приготвил пиво за аусите, след като получил огромния котел, както бе казано. На това пиршество дошли Один* и неговата жена Фриг*. Тоур* не дошъл, защото се бил отправил на път на изток. Жената на Тоур – Сиф*, била там, също и Браги* със своята жена Идун*. Там бил и Тир*. Тир бил еднорък, Фенрисулвур* му откъснал ръката, когато го оковавали. Там били Ньордур* и жена му Скади*, Фрейр* и Фрея* и синът на Один – Видар*. Локи*, и той бил там, също така и слугите на Фрейр – Биквир* и Бейла*. Много ауси и елфи дошли там. Айгир имал двама слуги – Фимафенгур* и Елдир*. Залата за пир се осветявала от блестящо бяло злато вместо от светлината на огън. Пивото се поднасяло от само себе си. Било това Велико светилище. Хората много хвалели слугите на Айгир, колко били сръчни. Локи не могъл да понесе тези похвали и убил Фимафенгур. Тогава аусите размахали щитовете си и се развикали гневно срещу Локи, погнали го и го преследвали, докато той се скрил в горите, а после се върнали и започнали да пият.

Следваща станца

Фрея (Freyja) – морфологично староисландската дума freyja може да се определи като форма от ж. р. на староисландското freyr „господар“ и има основно значение на „господарка“. Етимологичното обяснение за произхода на староисландската дума freyja според „Речник на индоевропейските езици“ беше вече дискутирано във връзка с произхода на freyr, затова преминаваме към обяснението, предложено в „Справочник по германска етимология“. Тук като източник за последващи развития се реконструира прото-германската форма *frawjōn (<*fraw(j)ōn) със следните рефлекси в северно- и западно-германската група: староисландски freyja „господарка“ и Freyja (име на богиня); старосаксонски frūa „господарка“; старовисоконемски frouwa „господарка“ и немски Frau „госпожа“. Сравнение е потърсено и по посока на *frōwōn > старосаксонското frūa „господарка, благородна дама“. Авторите на „Англо-саксонски речник“ посочват като когнатни форми също и англо-саксонското -frige, ge-frige „господарка“ от frigea, по-късно frígea „господар“. Авторите на „Исландско-английски речник“ на Клесби-Вигфусон добавят към когнатите и датското frue, като отбелязват, че в готски не е атестирана форма за ж. р. от готската дума frauja „господар“ и съответно готското *fraujô е реконструкция. В „Исландско-английски речник“ на Клесби-Вигфусон откриваме и староисландското frú (< frauva, с варианти frouva, frou), което се обяснява като по-късна и съкратена форма от староисландската дума freyja. В модерния език тази дума се използва само за съпругите на мъже с висок ранг или титла, например: biskups-frú „съпруга на епископ“, amtmanns-frú „съпруга на (високопоставен) служител“. Същевременно, húsfreyja „господарка на дома; домакиня; стопанка“, сравни немското Hausfrau, английското housewife, се смята за далеч по-непретенциозно. В тази връзка е интересно да се спомене, че в „Сага за Инглингите“ е отбелязано, че благодарение на огромната слава на Freyja – сестрата на владетеля на шведите Freyr, всички жени от висок ранг започнали да се наричат frúvor „благородни дами“, а също така жена, която притежава свое собствено (движимо) имущество, се обозначавала като freyja, а тази, която притежавала имот – като húsfreyja. Подобно на теонима Freyr (Фрейр) е възможно и този за Freyja (Фрея) да е възникнал по-скоро като наименование, което е било използвано вместо личното име на някоя от богините от Скандинавския пантеон, но в този случай няма сведения на коя точно. Възможна причина за това е, че или същинското име на богинята се е превърнало в табу, или Фрея се е превърнала в хипостаза на някоя известна богиня, като например Фриг. Много странно е, че името на Фрея не е засвидетелствано извън Скандинавия, за разлика от това на Фриг, която е известна сред германските народи и чието име се реконструира като прото-германско – *Frijjō. Подобни доказателства за съществуването на древна германска богиня, която би могла да се идентифицира с Фрея, не са открити. По тази причина, както и въз основа на безброй прилики между двете, Фрея и Фриг много често са отъждествявани една с друга. Грънди обаче предупреждава, че въпросът дали е възможно Фриг и Фрея да са били първоначално една и съща богиня ще си остане спорен поради особено ограничения брой на източниците от времето преди Викингската епоха, в които се споменават германски богини, както и поради различното качество на тези източници (Грънди, 1989). Според други изследователи, например Симек (2007), е възможно Фрея да се идентифицира с Gullveig (Гутлвейг), която по време на своето посещение при аусите бива изгорена три пъти и три пъти се ражда отново, за да получи новото име Heiðr (Хейдур, със значение „чест, слава; ясен, чист, светъл“), като мъченията, на които Гутлвейг бива подложена в Аусгардур, довеждат до избухването на войната между аусите и ваните, а Фрея, както е известно, е богиня-вани (за повече подробности „Предсказанието на Пророчицата“, 2013). Трябва обаче да споменем, че името Хейдур изглежда е било свързвано по-скоро с пророчици или гадателки и асоциациите с Фрея, макар и да са хипотетично възможни, не са неопровержимо доказуеми. Настрьом (1999) приема, че Фрея е също и войнстваща богиня, както и валкирия (valkyrja „онази, която избира кой ще загине“). Един от основните аргументи на Настрьом е, че в „Заблуждението на Гилви“ (Gylfaginning) се казва, че винаги, когато язди в битка, Фрея взема половината от посечените войни. Същата авторка интерпретира Fólkvangr („Фо̀лква̀унгур“, полето край двореца на Фрея) като „полето на войните“, а самия дворец Sessrumnir („Сѐсру̀мнир“), в който Фрея приема загиналите в битка герои – като „пълен с много места за сядане“. Така Фрея, която избира за себе си половината от посечените войни, изпълнява функция, аналогична на тази на върховния бог Один, а нейният палат Сесрумнир е аналогичен на Одиновия Валхьотл (Valhöll). В нордическите митове Фрея е известна с девет прозвища: Gefn (Гепн) „онази, която дава/дарява“, Hörn (Хьортн) „онази, която е като лен“, Mardǫll (Мардьотл) „русалка“, Skjálf (Скяулф) „онази, която трепери“, Sýr (Сир) „свиня“, Þröng (Трьонг) „тежко положение, беда“, Þrungva (Трунгва) „тежко положение, беда“, Valfreyja (Валфрея) „господарка на посечените“, Vanadís (Ванадис) „богинята-вани“. Истории, свързани със сестрата на Фрейр – Фрея, могат да бъдат прочетени в „Поема за Гримнир“ (Grímnismál), „Поема за Тримюр“ (Þrymskviða), „Елегия за Отрун“ (Oddrúnargrátr), „Песен за Хиндла“ (Hyndluljóð) и „Предсказанието на Пророчицата“ (Vǫluspá). Две станци от последната поема намекват за историята как аусите престъпват дадената дума при построяването на градските стени на Аусгардур. Фрея, назована тук с кенинга „девата на Оудур“ (Óðs mey), е била обещана на великан-строител, но след като йотунът не успял да изпълни своята част от уговорката заради хитрата намеса на Локи, бил убит от Тоур (тази история е подробно разказана в Глава четиридесет и втора от „Заблуждението на Гилви“). Фрея е и главна героиня в „Песен за Хиндла“ (Hyndluljóð), където се разказва как тя помага на своя верен поклонник Оухтар (Óttar) да научи кои са неговите предци, за да може да получи наследството си. За целта Фрея превръща Оухтар в глиган и чрез ласкателства и заплахи успява да открадне тайната за неговия произход от великанката Хиндла (Hyndla). Богинята-вани Фрея се споменава за първи път в Глава двадесет и четвърта от „Заблуждението на Гилви“: „А Фрея е най-прочутата сред аусините. Тя притежава онова владение на небето, което се казва Фолкваунгур (Fólkvangr). Винаги, когато язди в битка, тя получава половината от обречените да умрат, а другата половина – Один. Нейният дворец Сесрумнир (Sessrúmnir) е огромен и прекрасен. Когато тръгва на път, тя подкарва две котки и седи в колесница. Тя е най-грижовна към хората, които я призовават и от нейното име произлиза тази почетна титла – „fróvur“, с която се наричат благородните жени. Тя много обича любовните песни. Добре е да бъде призовавана за любовни дела.“ В Глава тридесет и пета Снори отново споменава името на Фрея сред имената на аусините: „Фрея е най-благородна по произход, заедно с Фриг. Тя е омъжена за онзи мъж, който се нарича Оудур (Óðr). Тяхната дъщеря е Кнос (Hnoss), която е толкова красива, че по нейното име се назовават „кносир“ (hnossir) онези неща, които са красиви и скъпоценни. Оудур пътувал на дълги пътешествия, Фрея плачела за него, а нейните сълзи били като червено злато. Фрея има много имена, а причината за това е тази: тя си давала различни имена, когато пътувала сред непознати народи да търси Оудур. Нарича се Мардьотл (Mardöll) и Хьортн (Hörn), Гепн (Gefn) и Сир (Sýr). Фрея притежава огърлицата Бризингамен (Brísingamen). Тя също така се нарича и Ванадис (Vanadís).“ Фрея е спомената в Глава четвърта от „Сага за Инглингите“: „Дъщерята на Ньордур била Фрея, тя била езическа жрица (blótgyðja) и първа научила аусите на боравене с магии (seiðr), което било обичайно за ваните. Докато Ньордур живял сред ваните, той се оженил за сестра си, защото там това било закон; техни деца били Фрейр и Фрея. Но това било забранено сред аусите – да се женят толкова близки по роднинство.“ В „Разказ за Сьортли“ (Sǫrla Þáttr) може да се прочете следната история: Один бил крал на земя в Азиаланд или Азиахеймур (Asíaland eða Asíaheimr), която се намирала на изток от Ванаквистл (т.е. реката Танаис, днешният Дон), и народът там се наричал „ауси“ (всъщност „айзир“, което е формата за мн. ч. на „аус“ и от която се предполага, че е възникнало името „Азия“). Фрея била негова любовница. Тя била най-прекрасната жена на своето време и Один силно я обичал. Един ден се случило така, че Фрея минала покрай открита скала, където живеели двергове. Четирима дверга изковавали златна огърлица и тя била почти готова. Докато Фрея гледала огърлицата, дверговете си помислили, че тя е най-прекрасната жена, а пък Фрея си мислела същото за огърлицата – че това била най-красивата огърлица на света. Фрея поискала да я има и им предложила в замяна злато, сребро и скъпоценности. Дверговете отвърнали, че не им липсват богатства и единственият начин Фрея да получи огърлицата бил тя да преспи с всеки от тях за по една нощ. Фрея така и направила и получила украшението. Но Локи разбрал какво сторила Фрея и казал на Один за това. Один му заповядал да вземе огърлицата и да му я донесе, като заръчал на Локи да не се връща обратно, докато не намери начин да се сдобие с драгоценния предмет. Локи използвал най-различни магии, превърнал се първо в муха, после в бълха и най-накрая с огромни усилия успял да открадне огърлицата. Когато Фрея разбрала, че украшението ѝ липсва, отишла при Один, разказала му за кражбата и настояла той да ѝ върне огърлицата. Один пък отговорил, че заради начина, по който тя била получила скъпоценната вещ, той никога нямало да ѝ я върне, освен ако тя не направела така, че двама крале, всеки от които имал власт над други двадесет крале, да се сражават един срещу друг и тя да направи такава магия, че всеки път, когато войните на някоя от сражаващите се страни паднат в битката, да се изправят на крака и да започнат отново да се бият. Битката трябвало да продължава безкрайно, докато мъж, християнин от висок ранг, не се включи в тази битка и не срази всички войни. Фрея се съгласила на това условие и си взела огърлицата обратно.
Яна Чанкова & Айгир Сверисон © 2012, 2013, 2018
Графична концепция