Откъс от Свадата с Локи
Brot úr Lokasennu á búlgörsku

Ægir, er ǫðru nafni hét Gymir, hann hafði búit ásum ǫl, þá er hann hafði fengit ketil inn mikla sem nú er sagt. Til þeirar veizlu kom Óðinn ok Frigg kona hans. Þórr kom eigi, þvíat hann var í austrvegi. Sif var þar, kona Þórs, Bragi ok Iðunn kona hans. Týr var þar; hann var einhendr – Fenrisúlfr sleit hǫnd af honum, þá er hann var bundinn. Þar var Njǫrðr ok kona hans Skaði, Freyr ok Freyja, Víðarr son Óðins. Loki var þar ok þjónustumenn Freys, Byggvir ok Beyla. Margt var þar ása ok álfa. Ægir átti tvá þjónustumenn: Fimafengr ok Eldir. Þar var lýsigull haft fyrir elds ljós. Sjálft barsk þar ǫl. Þar var griðastaðr mikill. Menn lofuðu mjǫk hversu góðir þjónustumenn Ægis váru. Loki mátti eigi heyra þat, ok drap hann Fimafeng. Þá skóku æsir skjǫldu sína ok œpðu at Loka ok eltu hann braut til skógar, en þeir fóru at drekka.
Ægir, er öðru nafni hét Gymir, hann hafði búið ásum öl þá er hann hafði fengið ketil inn mikla sem nú er sagt. Til þeirrar veislu kom Óðinn og Frigg kona hans, Þór kom eigi því að hann var í austurvegi. Sif var þar, kona Þórs, Bragi og Iðunn kona hans. Týr var þar. Hann var einhendur, Fenrisúlfur sleit hönd af honum þá er hann var bundinn. Þar var Njörður og kona hans Skaði, Freyr og Freyja, Víðar son Óðins. Loki var þar og þjónustumenn Freys, Böggvir og Beyla. Margt var þar ása og álfa. Ægir átti tvo þjónustumenn, Fimafengur og Eldir. Þar var lýsigull haft fyrir eldsljós. Sjálft barst þar öl. Þar var griðastaður mikill. Menn lofuðu mjög hversu góðir þjónustumenn Ægis voru. Loki mátti eigi heyra það og drap hann Fimafeng. Þá skóku æsir skjöldu sína og æptu að Loka og eltu hann braut til skógar, en þeir fóru að drekka.
Айгир*, когото наричали също и с друго име Гимир*, приготвил пиво за аусите, след като получил огромния котел, както бе казано. На това пиршество дошли Один* и неговата жена Фриг*. Тоур* не дошъл, защото се бил отправил на път на изток. Жената на Тоур – Сиф*, била там, също и Браги* със своята жена Идун*. Там бил и Тир*. Тир бил еднорък, Фенрисулвур* му откъснал ръката, когато го оковавали. Там били Ньордур* и жена му Скади*, Фрейр* и Фрея* и синът на Один – Видар*. Локи*, и той бил там, също така и слугите на Фрейр – Биквир* и Бейла*. Много ауси и елфи дошли там. Айгир имал двама слуги – Фимафенгур* и Елдир*. Залата за пир се осветявала от блестящо бяло злато вместо от светлината на огън. Пивото се поднасяло от само себе си. Било това Велико светилище. Хората много хвалели слугите на Айгир, колко били сръчни. Локи не могъл да понесе тези похвали и убил Фимафенгур. Тогава аусите размахали щитовете си и се развикали гневно срещу Локи, погнали го и го преследвали, докато той се скрил в горите, а после се върнали и започнали да пият.

Следваща станца

Фрейр (Freyr) – информацията, която откриваме в „Исландско-английски речник“ на Клесби-Вигфусон относно Freyr, се изчерпва с това, че в модерните скандинавски езици думата се използва само като собствено име и че името Freyr има следните когнатни форми: готски frauja (= старогръцкото κύριοs); англо-саксонски freâ; старосаксонски frô, всички със значение „господар“. За щастие, информация за нордическото божество Фрей (Freyr), а също и за шведския крал Фрейр, се съдържа в „Снора Еда“, в няколко поеми от „Саймундар Еда“, скалдическата поезия и няколко саги. Така например в „История на епископите на Хамбург“ (Gesta Hammaburgensis ecclesiae pontificum) откриваме описание на храма в Упсала, където се споменават статуите на трима богове, единият от които е Fricco (т.е. Freyr) или онзи, който дарява мир и удоволствия на смъртните. За статуята на Фрейр се казва, че те (езичниците) са я изработили във вид на мъж с огромен фалос. В „История на даните“ (Gesta Danorum) се разказва за Frø (т.е. Freyr), наместника на боговете, който живеел недалеч от Упсала и променил древните практики за извършване на жертвоприношения, като въвел и узаконил ужасяващото и омразно принасяне на човешки жертви. В Глава дванадесета от „Сага за Инглингите“ (Ynglinga Saga) четем за Фрейр (Freyr), че бил наричан владетел на шведите и бил богат на приятели и добри на реколта години, като баща си. Фрейр поел кралството след Ньордур, построил огромен храм в Упсала, установил се в него и там събирал всички свои данъци и богатства. Тогава настъпили добри години по цялата земя. Това шведите отдавали като заслуга на Фрейр и затова той бил боготворен повече от другите богове (аусите), защото по негово време хората станали по-богати отпреди, заради мира и добрите реколти. В следващата глава се разказва за смъртта на Фрейр – когато шведите узнали, че Фрейр бил мъртъв, но мирът и добрите години продължавали, те повярвали, че това щяло да бъде така, докато владетелят им се намирал в Швеция, и поради това не пожелали да го изгорят, а го нарекли „Бог на света“, като дълги години извършвали жертвоприношения с кръв в негова чест. Етимологичното обяснение, което ни предлага „Речник на индоевропейските езици“, поставя в основата на всички последващи развития прото-германското прилагателно име *frava „бърз, енергичен; жив, весел“ със следните съответствия в северно- и западно-германската група: староисландски frâr „бърз, енергичен, чевръст“; старосаксонски frâ „щастлив, весел“; старовисоконемски frao, frô, frawêr и средновисоконемски vrô, vrouwer „жив, весел“, и производните – старовисоконемското frawida, frewida, също средновисоконемското vrouwede, vröude, немското Freude „радост, щастие“ (< прото-герм. *fraviþô), както и староисландското frygð „радост, щастие; похотливост“; холандското vreugde (от frugiþô < fruviþô). Фрейр има и друго значение: „господар; онзи, който се намира най-отпред“ или също „проникващ/нахлуващ напред“. В съответствие с това може да се постулира следното развитие от прото-германската реконструирана форма *frauja(n) „господар“ (т.е. намиращ се най-отпред): готското frauja „господар“; староисландското freyr „господар“ и също freyja „господарка“ (като лични имена са съответно имената на богове-вани, брат и сестра); с паралелни форми в старосаксонски – frôio, frôho, frô за м. р. и frûa за ж. р.; англо-саксонското fréa „господар“; старовисоконемското frô и средновисоконемското vrô „господар“, но може би погрешно от немското Frohndienst „служба на (господарското) владение“, Frohnleichnam „смърт в името на (господарското) владение“ в смисъл на „смърт за отечеството“; старовисоконемското frouwa, frowa „господарка“ и също така средновисоконемското vrouwe, vrowe, vrou и немското Frau „господарка“. Сравни славянското prŭvŭ „пръв“ и също pravŭ (от prōvo-) „прав, правилен“ и санскритското pû́rva, pûrvyá „най-преден; най-ранен“. „Справочник по германска етимология“ реконструира прото-германската форма като *fraw(j)ōn и предлага аналогични когнати: готски frauja „господар“; староисландския теоним Freyr; англо-саксонското freá „господар“; старофризийското frā; старосаксонските frōho, frāho, frōio; старовисоконемското frō. „Справочник по германска етимология“ обаче реконструира и индоевропейския корен *pro- „напред“ > прото-германското *fra- (сравни латинското prōuincia „провинция“). Допълнително е потърсено сравнение със славянското *pravo „право, закон“ и санскритското pra-avati „да бъда милостив“. Допуска се и възможността за развитие на базата на сложно съществително име от индоевропейските основи *per- „притежавам“ и *Heṷ- „жизнена сила“. „Англо-саксонски речник“ постулира допълнително значение на англо-саксонските форми freá, freó (или freaha), а именно „Господ-Бог“, което се среща често в староанглийските източници и очевидно се е развило на базата на друга много често използвана фраза – Freá Ælmihtig „Всемогъщият господар, Господ-Бог“. В староисландските източници Freyr се среща още и с имената Ingvi-Freyr и Ingunar-Freyr (в англо-саксонски fréa inguina). Според най-разпространената теория Ингви (Ingvi/Yngvi или Yngve) е не просто едно от имената на бога Freyr, а по-скоро неговото същинско име или неговото по-древно име, като се има предвид, че староисландското freyr означава „господар“. Предполага се, че староисландската форма Yngvi; старовисоконемското Inguin и англо-саксонското Ingwine са производни на прото-германското *Ingwaz. В резултат на звукови промени, които настъпват в късния прото-германски период, формата *Ingwaz се трансформира в *Ingwi(z) в именителен падеж и в *Ingwin във винителен (Леман, 2007). Според същия автор *Ingwaz е името на легендарния основоположник на племето на Ингвеоните (Ingvaeones/Ingaevones), а също така и реконструирана форма на името на руната image: (в Стария Футарк), image: (в Новия Футарк) или „ŋ“ (инг). Така например англо-саксонската „Руническа поема“ съдържа следните стихове: „Ing wæs ærest mid Eástdenum / gesewen secgum, oð he síððan eást / ofer wæg gewát“ (Инг беше най-напред сред източните датчани / видян сред тези мъже, преди той на изток / по вода да се отправи). Според „Сага за Инглингите“ Ингви (Yngvi) или Ингви-Фрейр (Yngvi-Freyr) е родоначалникът на династията на Инглингите – легендарната династия на шведските крале, от която се смята, че водят началото си и кралете на Норвегия. Най-ранният източник, в който се споменава името Ингви (Yngvi), е рунически надпис върху готическата огърлица от Пиетро Аселе: „gutanī [i(ng)]wi[n] hailag“, който според една от възможните интерпретации може да се тълкува като „на Ingwi[n] от готите свещен“. Снори споменава бога Фрейр за първи път в Глава двадесет и четвърта от „Заблуждението на Гилви“: „В Ноатун (Nóatún) след това Ньордур (Njǫrðr) стана баща на две деца. Едното се нарича Фрейр (Freyr), а дъщерята – Фрея (Freyja). Те били красиви по лице и силни. Фрейр е най-славният сред аусите. Той има сила над дъжда и слънчевата светлина и също над плодородието на земята и е добре той да бъде призоваван за добри години и мир. Той също така има сила и над богатството сред хората“. В Глава тридесет и седма четем историята за любовта на Фрейр към великанката Гердур (Gerðr) от рода на скалните великани или йотуните: „…Тогава Фрейр отговорил и казал, че видял прекрасна жена и заради нея бил тъй изпълнен от мъка, че не би могъл да живее повече, ако не я получи – „и сега ти ще отидеш и ще помолиш за ръката ѝ от мое име, ще я доведеш тук, независимо дали баща ѝ иска, или не, а аз ще те възнаградя добре за това“. Тогава отговорил Скиртнир (Skírnir), казал тъй, че ще изпълни заръката, но Фрейр трябва да му даде своя меч. Той бил толкова добър меч, че се сражавал сам. А пък Фрейр не приел това като голяма загуба (да се раздели с меча си) и му дал меча. Тогава Скиртнир отпътувал, поискал ръката на великанката от името на Фрейр и получил обещанието ѝ, че след девет нощи тя ще дойде на мястото, което се нарича Барей (Barrey), и след това ще отиде на сватбен пир с Фрейр.“ Глава тридесет и седма завършва със следния коментар: „…Малка беда било това, когато двамата се срещнали с Бели (Beli). Фрейр могъл да го убие и с ръце. Ще стане тъй, че на Фрейр ще му се види, дето по-голямо зло ще да го е застигнало, когато Муспелските синове (Múspellssynir) тръгнат на война, тогава този меч наистина ще му липсва.“ В девета станца от „Поема за Скиртнир“ (Skírnismál) същият меч се споменава с една интересна добавка: „ok þat sverð / er sjalft mun vegask / ef sá er horskr, er hefr“ или „и този меч / сам ще се сражава / ако мъдър е онзи, който го има.“ В Глава двадесет и четвърта от „Заблуждението на Гилви“ се разказва за магическия кораб на Фрейр: „Скидбладнир (Skíðblaðnir) е най-добрият от корабите и направен е с най-изкусна изработка... Той е толкова голям, че всички ауси могат да плават заедно на него с оръжията и цялото си снаряжение и, щом се вдигне платното, излиза попътен вятър, накъдето и да плава; направен е от толкова парчета и с такова вещо майсторство, че може да се сгъне като кърпа и да се носи в торба тогава, когато с него няма да се плава по море.“ В Глава четиридесет и четвърта от „Поетическото изкуство“ Снори разказва за едно друго от чудните притежания на Фрейр – магическия глиган Гутлинбурсти (Gullinbursti): „…Тогава Синдри (Sindri) сложил свинска кожа в пещта, заръчал на Брохкур (Brokkr) да духа с духалото и не спрял, докато не извадил от пещта онова, което бил сложил вътре... а то било глиган и козината му – от злато... А на Фрейр той (Брохкур) дал глигана и казал, че вълшебното животно можело да тича по въздуха и водата, ден и нощ, по-добре от всеки кон и никога не би могло да стане толкова тъмно посред нощ или в Света на тъмата (myrkheimr), че да няма достатъчно светлина, където и да вървял той; така блестяла козината му.“ Фрейр е главен герой в „Поема за Скиртнир“ (Skírnismál), споменава се и в „Поема за Гримнир“ (Grímnismál), както и в „Предсказанието на Пророчицата“ (Vǫluspá), където се казва, че „победителят блестящ на Бели“ (Фрейр) ще се изправи в своята последна битка срещу огнения великан Суртур и в нея ще намери смъртта си.
Яна Чанкова & Айгир Сверисон © 2012, 2013, 2018
Графична концепция