Откъс от Свадата с Локи
Brot úr Lokasennu á búlgörsku

Ægir, er ǫðru nafni hét Gymir, hann hafði búit ásum ǫl, þá er hann hafði fengit ketil inn mikla sem nú er sagt. Til þeirar veizlu kom Óðinn ok Frigg kona hans. Þórr kom eigi, þvíat hann var í austrvegi. Sif var þar, kona Þórs, Bragi ok Iðunn kona hans. Týr var þar; hann var einhendr – Fenrisúlfr sleit hǫnd af honum, þá er hann var bundinn. Þar var Njǫrðr ok kona hans Skaði, Freyr ok Freyja, Víðarr son Óðins. Loki var þar ok þjónustumenn Freys, Byggvir ok Beyla. Margt var þar ása ok álfa. Ægir átti tvá þjónustumenn: Fimafengr ok Eldir. Þar var lýsigull haft fyrir elds ljós. Sjálft barsk þar ǫl. Þar var griðastaðr mikill. Menn lofuðu mjǫk hversu góðir þjónustumenn Ægis váru. Loki mátti eigi heyra þat, ok drap hann Fimafeng. Þá skóku æsir skjǫldu sína ok œpðu at Loka ok eltu hann braut til skógar, en þeir fóru at drekka.
Ægir, er öðru nafni hét Gymir, hann hafði búið ásum öl þá er hann hafði fengið ketil inn mikla sem nú er sagt. Til þeirrar veislu kom Óðinn og Frigg kona hans, Þór kom eigi því að hann var í austurvegi. Sif var þar, kona Þórs, Bragi og Iðunn kona hans. Týr var þar. Hann var einhendur, Fenrisúlfur sleit hönd af honum þá er hann var bundinn. Þar var Njörður og kona hans Skaði, Freyr og Freyja, Víðar son Óðins. Loki var þar og þjónustumenn Freys, Böggvir og Beyla. Margt var þar ása og álfa. Ægir átti tvo þjónustumenn, Fimafengur og Eldir. Þar var lýsigull haft fyrir eldsljós. Sjálft barst þar öl. Þar var griðastaður mikill. Menn lofuðu mjög hversu góðir þjónustumenn Ægis voru. Loki mátti eigi heyra það og drap hann Fimafeng. Þá skóku æsir skjöldu sína og æptu að Loka og eltu hann braut til skógar, en þeir fóru að drekka.
Айгир*, когото наричали също и с друго име Гимир*, приготвил пиво за аусите, след като получил огромния котел, както бе казано. На това пиршество дошли Один* и неговата жена Фриг*. Тоур* не дошъл, защото се бил отправил на път на изток. Жената на Тоур – Сиф*, била там, също и Браги* със своята жена Идун*. Там бил и Тир*. Тир бил еднорък, Фенрисулвур* му откъснал ръката, когато го оковавали. Там били Ньордур* и жена му Скади*, Фрейр* и Фрея* и синът на Один – Видар*. Локи*, и той бил там, също така и слугите на Фрейр – Биквир* и Бейла*. Много ауси и елфи дошли там. Айгир имал двама слуги – Фимафенгур* и Елдир*. Залата за пир се осветявала от блестящо бяло злато вместо от светлината на огън. Пивото се поднасяло от само себе си. Било това Велико светилище. Хората много хвалели слугите на Айгир, колко били сръчни. Локи не могъл да понесе тези похвали и убил Фимафенгур. Тогава аусите размахали щитовете си и се развикали гневно срещу Локи, погнали го и го преследвали, докато той се скрил в горите, а после се върнали и започнали да пият.

Следваща станца

Скади (Skaði) – Skaði е името на великанка, също и съпруга на Njǫrðr (Ньордур), която е известна в едическата поезия и с прозвищата öndur-dís и öndur-goð. Първият елемент на двете сложни съществителни имена – öndur е съществително име от м. р. в староисландския със значението „обувки за сняг, снегоходки; ски“. Форма в мн. ч. andrar се е запазила единствено в малко стари поговорки в съвременния исландски език и някои кенинги в старата поезия. Думата andrar може да бъде открита единствено в модерния норвежки език. Скади е богинята покровителка на ските и скиорите. В съвременния исландски обаче съществуват съществителното име skaði, което означава „вреда, повреда; беда, зло“ или „смърт, разруха“, както и глаголът skaða – „нанасям вреди, увреждам“. В „Речник на индоевропейските езици“ като източник на исландското skaði / skaða се посочват две реконструирани форми: прото-германските *skaþiz „вреда, повреда“ и *skadan „вреда, повреда; онзи, който вреди“ и следните когнатни форми: готски skaþis „вреда, повреда“; старосаксонски skatho „онзи, който вреди“; среднонисконемски schade „вреда, повреда“; англо-фризийски skatha „вреда, повреда“; англо-саксонски scaþa „онзи, който вреди; разбойник, враг“ и също в поетическия език „вреда“; старовисоконемски scado, scatho и средновисоконемски schade „вреда, недостатък, загуба, разруха“ и също „онзи, който вреди, враг“; немски Schade, Schaden „вреда, повреда“. Сравнение е потърсено със старогръцкото *σκηθος в ἀσκηθής „невредим“. „Справочник по германска етимология“ посочва като основа за последващи развития прото-германското *skaþōn със следните рефлекси в северно- и западно-германските групи: староисландски skaði „вреда, повреда“; англо-саксонски sceaða „вреда, щета, беда“; старофризийски skatha „вреда, загуба“; старосаксонски skatho „вреда“; старовисоконемски scado „вреда, повреда“. Сравнение е потърсено по посока на готското skaþis „вреда; несправедливост“. Въпреки някои фонетични несъответствия, авторът на „Справочник по германска етимология“ твърди също, че етимологична връзка може да се постулира по посока на старогръцкото *σκηθος в ἀσκηθής „невредим“ и също ирландското scathaim „наранявам, поразявам“. От прото-германското *skaþōn произхождат две по-нови глаголни форми: прото-германското *skaþjanan със следните когнати: готски skaþjan „наранявам, повреждам“; староисландски skeðja „поразявам, наранявам, повреждам“; англо-саксонски sceððan „поразявам, наранявам“; арменски xαťarem „разрушавам“. Вторият от тези глаголи е прото-германското *skaþōjanan: староисландски skaða „нанасям вреди, увреждам“; англо-саксонски sceaðian „наранявам, повреждам“; старофризийски skathia, skethia, а също старосаксонското scathōn, старовисоконемското scadōn – всички със същото значение.
Яна Чанкова & Айгир Сверисон © 2012, 2013, 2018
Графична концепция