Откъс от Свадата с Локи
Brot úr Lokasennu á búlgörsku

Ægir, er ǫðru nafni hét Gymir, hann hafði búit ásum ǫl, þá er hann hafði fengit ketil inn mikla sem nú er sagt. Til þeirar veizlu kom Óðinn ok Frigg kona hans. Þórr kom eigi, þvíat hann var í austrvegi. Sif var þar, kona Þórs, Bragi ok Iðunn kona hans. Týr var þar; hann var einhendr – Fenrisúlfr sleit hǫnd af honum, þá er hann var bundinn. Þar var Njǫrðr ok kona hans Skaði, Freyr ok Freyja, Víðarr son Óðins. Loki var þar ok þjónustumenn Freys, Byggvir ok Beyla. Margt var þar ása ok álfa. Ægir átti tvá þjónustumenn: Fimafengr ok Eldir. Þar var lýsigull haft fyrir elds ljós. Sjálft barsk þar ǫl. Þar var griðastaðr mikill. Menn lofuðu mjǫk hversu góðir þjónustumenn Ægis váru. Loki mátti eigi heyra þat, ok drap hann Fimafeng. Þá skóku æsir skjǫldu sína ok œpðu at Loka ok eltu hann braut til skógar, en þeir fóru at drekka.
Ægir, er öðru nafni hét Gymir, hann hafði búið ásum öl þá er hann hafði fengið ketil inn mikla sem nú er sagt. Til þeirrar veislu kom Óðinn og Frigg kona hans, Þór kom eigi því að hann var í austurvegi. Sif var þar, kona Þórs, Bragi og Iðunn kona hans. Týr var þar. Hann var einhendur, Fenrisúlfur sleit hönd af honum þá er hann var bundinn. Þar var Njörður og kona hans Skaði, Freyr og Freyja, Víðar son Óðins. Loki var þar og þjónustumenn Freys, Böggvir og Beyla. Margt var þar ása og álfa. Ægir átti tvo þjónustumenn, Fimafengur og Eldir. Þar var lýsigull haft fyrir eldsljós. Sjálft barst þar öl. Þar var griðastaður mikill. Menn lofuðu mjög hversu góðir þjónustumenn Ægis voru. Loki mátti eigi heyra það og drap hann Fimafeng. Þá skóku æsir skjöldu sína og æptu að Loka og eltu hann braut til skógar, en þeir fóru að drekka.
Айгир*, когото наричали също и с друго име Гимир*, приготвил пиво за аусите, след като получил огромния котел, както бе казано. На това пиршество дошли Один* и неговата жена Фриг*. Тоур* не дошъл, защото се бил отправил на път на изток. Жената на Тоур – Сиф*, била там, също и Браги* със своята жена Идун*. Там бил и Тир*. Тир бил еднорък, Фенрисулвур* му откъснал ръката, когато го оковавали. Там били Ньордур* и жена му Скади*, Фрейр* и Фрея* и синът на Один – Видар*. Локи*, и той бил там, също така и слугите на Фрейр – Биквир* и Бейла*. Много ауси и елфи дошли там. Айгир имал двама слуги – Фимафенгур* и Елдир*. Залата за пир се осветявала от блестящо бяло злато вместо от светлината на огън. Пивото се поднасяло от само себе си. Било това Велико светилище. Хората много хвалели слугите на Айгир, колко били сръчни. Локи не могъл да понесе тези похвали и убил Фимафенгур. Тогава аусите размахали щитовете си и се развикали гневно срещу Локи, погнали го и го преследвали, докато той се скрил в горите, а после се върнали и започнали да пият.

Следваща станца

Ньордур (Njǫrðr) – едно от най-древните нордически божества, Ньордур принадлежи към расата на боговете-вани. Той е покровител на морето и морските ветрове, на търговията и богатството, откъдето се е появило сравнението: “auðigr sem Njörðr“ „богат като Ньордур“. Друга интересна фраза, съдържаща името Ньордур е: “svá hjálpi mér Freyr ok Njörðr ok hinn Almáttki Áss“ (Landn. 335) „и дано ми помагат Фрейр и Ньордур и Всемогъщият Аус“, която се смята, че стои в основата на английската финална реплика, използвана при даването на клетви: “so help me God“ „и нека Бог да ми е на помощ“. Според една доста разпространена теория името на скандинавския бог Njǫrðr съответства на името на още по-древната германска богиня на плодородието Nerþus (Нертус), като и двете имена могат да бъдат проследени по прото-германската реконструирана форма *Nerþuz (Симек, 2007). Много малко е известно за тази богиня: в своята „Германия“ (De Origine et situ Germanorum) Тацит споменава култа към богинята Nerþus като характерна черта за седем швабски племена, които почитат Nerþus като Майката Земя. От лингвистична гледна точка промяната на пола на божеството от женски род (Nerþus) в мъжки род (Njǫrðr) се обяснява с факта, че съществителните имена от ж. р. с u-основа са отпаднали от германската група езици сравнително рано, докато съществителните имена от м. р. на u-основа са били по-многобройни и са се запазили по-дълго. Още повече, че в староисландския (и съвременния исландски) в краесловие беззвучният фрикатив „þ“ задължително ще премине в своя звучен еквивалент „ð“, както и предхождащият сонор „r“ задължително ще доведе до озвучаване на фрикативния звук. Други изследователи обаче смятат, че тази промяна се дължи по-скоро на еволюцията в религиозните разбирания и че *Nerþuz и Njǫrðr са имена от различен граматически род, защото те представляват имена на отделни божества (Хелкуист, 1922). Ако действително става въпрос за различни божества, може да се предположи, че Нертус е всъщност името на неназованата сестра-съпруга на Ньордур, спомената в станца 36 от настоящата поема, и че братът Ньордур и сестрата Нертус са свързани в божествена двойка, подобно на Freyja (Фрея) и Freyr (Фрейр) – децата на Ньордур (Симек, 2007). Съществуват и теории, според които божеството Njörðr е било първоначално възприемано като хермафродит или също, че е възможна връзка между името Njǫrðr и името на нордическата богиня Njǫrun (Ньорун) (Магнусон, 1989). Njǫrun е спомената сред богините-аусини в главата „Поетическото изкуство“ (Skáldskaparmál) на „Снора Еда“, а също и в няколко кенинги за „жена“. Това е единствената информация, с която разполагаме за богинята Njǫrun и на тази база се правят предложения за етимологична връзка с Njǫrðr, също и с римската богиня на войната Nerio или Нерио (Магнусон, 1989). Относно функцията на Ньорун в нордическия пантеон се предполага, че тя вероятно е персонификация на земята и/или неназованата сестра-съпруга на Njǫrðr (Йонсон, 1931). Авторите на „Речник на индоевропейските езици“ допускат възможността староисландското име Njǫrðr да води началото си от прото-германската реконструирана форма *ner- със значение „долу“, която от своя страна се е развила на базата на индоевропейския корен *ner- със следните рефлекси: старогръцки νέρ-θἑ(ν), ἔνερ-θἑ(ν) „отдолу, долу“, νέρ-τερος „по-долен“; умбрийското nertru „ляво“; санскритското nára-ka „подземен свят, ад“ (вероятно свързано с англо-саксонското neorxna-wang „рай“ и с прото-германското Nerþus „Майката Земя“, което съответства на староисландското Njǫrðr, като наставката -þu показва, че новата дума принадлежи към nomina agentis (т.е. съществителни имена, обозначаващи извършител на действието). Индоевропейското *ner- е най-вероятно форма за сравнителна степен от индоевропейското *en-. Етимологично най-близката форма, която откриваме в „Справочник по германска етимология“ е прото-германското *niþr(a) със следните рефлекси в западно- и северно-германските групи: староисландски niðr „долу“; англо-саксонски niðer „долу, отдолу“; старофризийски nither, neder „долу, отдолу“; старосаксонски nithar „долу“; старовисоконемски nidar „долу, отдолу“. От прото-германското *niþr(a) се развива формата *niþrai със следните когнати: староисландски niðri „долу, отдолу“, а също и англо-саксонското niðere и старовисоконемското nidaro със същото значение. Като форма за сравнителна степен, производна от индоевропейския корен *ni- „долу“, в „Справочник по германска етимология“ се посочва прото-германското *niþrōn, сравни санскритското nitarā́m „в посока надолу“. Прото-германското *niþrōn служи за основа на някои последващи развития, например: староисландското neðri „по-долен“; англо-саксонското neoðera; старофризийското nithera; старосаксонското nithiri; старовисоконемското nidari – всички с идентично значение. Ньордур се споменава в следните поеми от „Саймундар Еда“: „Поема за Гримнир“ (Grímnismál), „Поема за Скиртнир“ (Skírnismál), „Песен за Соул“ (Sólarljóð), „Поема за Тримюр“ (Þrymskviða) и „Поема за Вафтруднир“ (Vafþrúðnismál). За разлика от версията в „Предсказанието на Пророчицата“ (Vǫluspá), в последната от споменатите поеми се твърди, че Ньордур ще бъде сред малцината, които ще преживеят Рагнарьок, щом се изпълни съдбата на боговете, той ще се върне обратно в Дома на мъдрите вани. В „Снора Еда“ Ньордур се появява за първи път в Глава двадесет и трета от „Заблуждението на Гилви“ (Gylfaginning): „Третият аус е този, който се нарича Ньордур (Njǫrðr). Той живее на небето, в онази част, която се нарича Ноатун (Nóatún). Направлява посоката на вятъра, усмирява морето и огъня. Той трябва да бъде призоваван при пътувания по море и при риболов. Толкова богат и заможен е, че може да раздава богатство във вид на земи или движима собственост. За такива неща трябва да бъде призоваван той. Ньордур не е от рода на аусите. Бил отгледан във Ванахеймур (Vanaheimr), но ваните го разменили с боговете като заложник и срещу него взели онзи (от аусите), който се казвал Хайнир (Hœnir). Той (Ньордур) станал помирител между боговете-ауси и ваните. Ньордур има за съпруга онази жена, която се казва Скади (Skaði), дъщеря на йотуна (т.е. великана) Тяси. Скади искала да живее в дома, който баща ѝ е притежавал, и се намирал някъде в планините, на мястото наречено Тримхеймур (Þrymheimr), обаче Ньордур искал да бъде близо до морето. Двамата се споразумели така, щото да прекарват девет нощи в Тримхеймур, а другите девет – в Ноатун.“ В Глава петдесет и пета от „Поетическото изкуство“ се разказва как аусите причинили смъртта на великана, а „Скади, дъщерята на йотуна Тяси, взела шлем и броня и всякакви оръжия и се отправила към Аусгардур, за да отмъсти за баща си. Но аусите ѝ предложили помирение и обезщетение, като на първо място тя да си избере мъж от аусите, но да го избере само по краката и да не вижда повече от това. Тогава тя видяла, че краката на един от боговете били изключително красиви и казала: „Този избирам. Малко неща ще бъдат грозни у Балдур (Baldr).“ Но това бил Ньордур от Ноатун.“ Скади се съгласила на помирение с аусите, надявайки се, че ще се омъжи за най-красивия сред тях – Балдур, и решила, че богът с най-красивите ходила не може да бъде друг освен Балдур, но всъщност посочила за свой съпруг Ньордур. За Ньордур четем в три от сагите, които съставляват сборника „Земен кръг“, преразказващ живота на старите богове като исторически съществували личности, обожествени след смъртта им. В Глава четвърта от „Сага за Инглингите“ Ньордур се споменава за първи път във връзка с войната между аусите и ваните: „Когато от това (от воюването) се изморили и двете страни, те уговорили среща помежду си за установяване на примирие, сключили мир и разменили заложници. Ваните изпратили най-прочутия си мъж Ньордур Богатия и сина му Фрейр (Freyr), а в замяна аусите пратили онзи, който се казвал Хайнир (Hœnir)… Один признал Ньордур и Фрейр за първожреци, които могат да правят жертвоприношения, и те станали дии (от лат. deus „бог, божество“) сред аусите.“ В Глава единадесета от същата сага се разказва как след смъртта на Один „Ньордур от Ноатун станал владетел на шведите и продължил с жертвоприношенията; тогава шведите го нарекли свой господар, а той събирал от тях данъци. По негово време имало траен мир и толкова много добри години във всичко, щото шведите повярвали, че Ньордур имал власт над времето и благоденствието на хората. По негово време умрели повечето дии и всички те били почетени с жертвоприношения и изгорени на погребална клада. Когато Ньордур бил смъртно болен, заповядал да бъде обречен на Один, преди да умре. Шведите го изгорили и дълго плакали над могилата му.“
Яна Чанкова & Айгир Сверисон © 2012, 2013, 2018
Графична концепция