Откъс от Свадата с Локи
Brot úr Lokasennu á búlgörsku

Ægir, er ǫðru nafni hét Gymir, hann hafði búit ásum ǫl, þá er hann hafði fengit ketil inn mikla sem nú er sagt. Til þeirar veizlu kom Óðinn ok Frigg kona hans. Þórr kom eigi, þvíat hann var í austrvegi. Sif var þar, kona Þórs, Bragi ok Iðunn kona hans. Týr var þar; hann var einhendr – Fenrisúlfr sleit hǫnd af honum, þá er hann var bundinn. Þar var Njǫrðr ok kona hans Skaði, Freyr ok Freyja, Víðarr son Óðins. Loki var þar ok þjónustumenn Freys, Byggvir ok Beyla. Margt var þar ása ok álfa. Ægir átti tvá þjónustumenn: Fimafengr ok Eldir. Þar var lýsigull haft fyrir elds ljós. Sjálft barsk þar ǫl. Þar var griðastaðr mikill. Menn lofuðu mjǫk hversu góðir þjónustumenn Ægis váru. Loki mátti eigi heyra þat, ok drap hann Fimafeng. Þá skóku æsir skjǫldu sína ok œpðu at Loka ok eltu hann braut til skógar, en þeir fóru at drekka.
Ægir, er öðru nafni hét Gymir, hann hafði búið ásum öl þá er hann hafði fengið ketil inn mikla sem nú er sagt. Til þeirrar veislu kom Óðinn og Frigg kona hans, Þór kom eigi því að hann var í austurvegi. Sif var þar, kona Þórs, Bragi og Iðunn kona hans. Týr var þar. Hann var einhendur, Fenrisúlfur sleit hönd af honum þá er hann var bundinn. Þar var Njörður og kona hans Skaði, Freyr og Freyja, Víðar son Óðins. Loki var þar og þjónustumenn Freys, Böggvir og Beyla. Margt var þar ása og álfa. Ægir átti tvo þjónustumenn, Fimafengur og Eldir. Þar var lýsigull haft fyrir eldsljós. Sjálft barst þar öl. Þar var griðastaður mikill. Menn lofuðu mjög hversu góðir þjónustumenn Ægis voru. Loki mátti eigi heyra það og drap hann Fimafeng. Þá skóku æsir skjöldu sína og æptu að Loka og eltu hann braut til skógar, en þeir fóru að drekka.
Айгир*, когото наричали също и с друго име Гимир*, приготвил пиво за аусите, след като получил огромния котел, както бе казано. На това пиршество дошли Один* и неговата жена Фриг*. Тоур* не дошъл, защото се бил отправил на път на изток. Жената на Тоур – Сиф*, била там, също и Браги* със своята жена Идун*. Там бил и Тир*. Тир бил еднорък, Фенрисулвур* му откъснал ръката, когато го оковавали. Там били Ньордур* и жена му Скади*, Фрейр* и Фрея* и синът на Один – Видар*. Локи*, и той бил там, също така и слугите на Фрейр – Биквир* и Бейла*. Много ауси и елфи дошли там. Айгир имал двама слуги – Фимафенгур* и Елдир*. Залата за пир се осветявала от блестящо бяло злато вместо от светлината на огън. Пивото се поднасяло от само себе си. Било това Велико светилище. Хората много хвалели слугите на Айгир, колко били сръчни. Локи не могъл да понесе тези похвали и убил Фимафенгур. Тогава аусите размахали щитовете си и се развикали гневно срещу Локи, погнали го и го преследвали, докато той се скрил в горите, а после се върнали и започнали да пият.

Следваща станца

Фенрисулвур (Fenrisúlfr) – Fenrir „онзи, който живее в блато“, Fenrisúlfr „вълкът Фенрир“, Hróðvitnir „прочутият вълк?“ или Vánagandr „чудовището от река Ваун“ са някои от прозвищата на чудовищния вълк Фенрир от скандинавските митове. Очевидно прозвището Fenrisúlfr е сложна дума, съставена от староислaндските (използвани и в съвременния исландски) думи fen „блато, тресавище“ и úlfr „вълк“. Като начало произходът на староисландското fen може да бъде проследен до прото-германската реконструирана форма *fanjan, която стои в основата на следните когнатни форми: готски fani „глина, кал“; староисландски fen „блато, мочурище, тресавище“; англо-саксонски fen „мочурище, тресавище; кал, мръсотия“; английски fen „мочурище, тресавище“; холандски venn „мочурище, тресавище“; старофризийски fenne „заблатена ливада“; старосаксонски feni, fenni „блато, тресавище“; старовисоконемски fenni „блато, тресавище“. Според „Справочник по германска етимология“ прото-германската форма *fanjan е етимологично свързана с тракийския топоним Πάνιον; галското anam „мочурище, тресавище“; средноирландското en „вода“, а също и an „вода“, enach „блато“; пруското pannean „тресавище“. Староисландската форма úlfr съответства на формата úlfur от съвременния исландски език и на модерните датски и шведски ulv. Като източник за тези развития е послужила прото-германската форма *wulfaz със следните рефлекси в езиците от германската група: готски wulfs „вълк“; староисландски úlfr; англо-саксонски wulf и английски wolf; старофризийски wolf; старосаксонски wulf; старовисоконемски wolf. Според „Справочник по германска етимология“ всички форми, атестирани в старите германски езици, са резултат на асимилация: *wulfaz < *wulxwaz. Според същия речник прото-германската форма *wulfaz е етимологично свързана със западно-тохарското walkwe „вълк“; санскритското vṛ′ka-; авестанското vәhrka-; старогръцкото λύκος; албанското ujk; латинското lupus; литовското vil̃kas; славянското *vьlkъ. Hróðvitnir (Хроудвитнир) е друго прозвище на вълка Фенрир, което може да бъде интерпретирано по два начина в зависимост от това дали елементът hróð се свързва със староисландското съществително име hróðr „похвала; слава, репутация“ и следователно Hróðvitnir = „прочутият, прословутият вълк“, или със староисландския глагол hrjóða „изхвърлям; очиствам (използван за кораб, смисълът е, че се избиват или изхвърлят зад борда хората при морска битка)“ и тогава Hróðvitnir = „смъртоносния вълк“. Староисландската дума hróðr има за източник прото-германската форма *xrōþaz, от която произхождат също така и следните когнатни форми: бургундското *hroþs „слава; победа“; англо-саксонското hréð „известност; слава“ и англо-саксонското hróðor „радост, щастие“; старосаксонското hrōð „слава“; старовисоконемското hruodi „слава“ и също географското название Ruod-beraht (по Орел, 2003). Според „Справочник по германска етимология“ е възможна връзка с индоевропейския корен *kar- ~ *krā- „хваля, възхвалявам“; старогръцкото κήρυξ „вестител“; санскритското carkarti „споменавам; възхвалявам“. Като производна форма от прото-германското *xrōþaz (>*xrōþiʒaz ~ *xrōþuʒaz) може да бъде споменато и готското прилагателно име hroþeigs „побеждаващ, триумфиращ“; с когнати староисландското hróðugr и англо-саксонското hréðiʒ. Значението на втория елемент от сложното име Hróð-vitnir може да се тълкува като производно както от староисландското съществително име vitt „магия, магьосничество“, така и от староисландските глаголни форми vitta и vitka, и двете със значение „омагьосвам, правя магия“, и според авторите на „Исландско-английски речник“ на Клесби-Вигфусон следва да се интерпретира като поетическо име на вълка Фенрир именно защото той е магическо, свръхестествено същество. Освен това вещиците и вещерите от скандинавските митове яздят вълци. Староисландските vitta и vitka могат да бъдат проследени до прото-германската реконструирана форма *wītaʒōjanan и имат следните съответствия в западно-германската група: англо-саксонски wíteʒian „предсказвам“; старофризийски wītgia „предсказвам, предричам“; старовисоконемски wīzagōn „предсказвам“. Според „Справочник по германска етимология“ прото-германският глагол *wītaʒōjanan е производен от прото-германското съществително име *wītaʒōn, което стои в основата на следните когнатни форми: староисландски vitki „вещер, магьосник“; англо-саксонски wíteʒa „магьосник; пророк“; старовисоконемски wīzago „пророк“. Прото-германското съществително име *wītaʒōn, от своя страна, е производно от по-древна глаголна форма – прото-германския глагол *waita, който е източник на множество когнати във всички клонове на германската група езици: готски wait „знам“; староисландски veit; старофризийски wēt; англо-саксонски wát; старосаксонски wēt; старовисоконемски weiz, всички с основно значение „знам“. Прото-германското *waita е претерито-презентен глагол, който се е развил на базата на индоевропейската форма за перфект *ṷoida от индоевропейския корен *ṷeid- (сравни: санскритския перфект véda; старогръцкия аорист ε̂ἰδoν „виждам“, перфект ȏἰ̂δα; арменското gitem „знам“; латински uideō „виждам“; пруски waist „знам“; славянския перфект *vĕdĕ „знам“). Прозвището Vánagandr или Ва̀унага̀ндур, „чудовището от река Ваун“, почива върху историята за двете реки Ván „очакване“ и Víl „нещастие, агония“, които се образуват от слюнката на завързания вълк Фенрир, очакващ времето, когато ще събере достатъчно сили и ярост, за да разкъса магическата верига Глейпнир (Gleipnir), с която аусите са го оковали чрез измама. Тогава той ще тръгне заедно с баща си Локи, предвождащ пълчищата на великаните, към битката за Края на света – Рагнарьок. Според авторите на „Исландско-английски речник“ на Клесби-Вигфусон и „Кратък староисландски речник“ на Гейр Зьога староисландското ván означава „надежда; очакване“, т.е. има положителна конотация, макар че в много редки случаи може да се преведе и като „отчаяние; нещастие“, като последното значение е характерно за сложни думи, например староисландската дума vánar-völr „просешка тояга“ и също за името на митичната река Ván „отчаяние; агония“. Според нас е погрешно името на реката Ván да се превежда като „отчаяние; агония“. В сложните думи и примерите от старите текстове думата ván се свързва винаги със значението на „очакване да се случи; надежда“, както на фона на горната история, така и с оглед на факта, че името на втората митична река означава „нещастие, агония“ (= víl). Староисландското ván произхожда от прото-германската форма *wēniz, която има следните рефлекси в германската група: готски wens „очакване; надежда“; англо-саксонски wén „предположение, мнение“ и английски ween „мисля, предполагам“; старофризийското wēn „идея, мнение“; старосаксонското wān „очакване, надежда“; старовисоконемското wān „предположение; заблуда; надежда“ и немското wahn „илюзия; заблуда“. Етимологично прото-германското *wēniz е свързано със санскритското vanóti „искам, изисквам; боря се за; харесвам“; латинското uenus „обичам“; староирландското fine „роднинска връзка, род, родство“; деривационно близко е до източно-тохарското wañi и западно-тохарското wīna „удоволствие“; латинското uēnor „ловувам“. Значението на елемента gandr е изключително неясно, а регистрираните употреби на староисландската дума gandr в старите източници са много редки и се ограничават до няколко поетически текста и няколко сложни съществителни имена. Според „Исландско-английски речник“ на Клесби-Вигфусон и „Кратък староисландски речник“ на Гейр Зьога, gandr може да означава „омагьосан предмет“ или „магически предмет; предмет, използван от магьосниците“, подобно на думата Zauber („магия“) в немски. На тази база авторите на „Исландско-английски речник“ на Клесби-Вигфусон предлагат като второ, извлечено, значение на староисландското gandr „чудовище, звяр“, също „демон, зъл дух“. Съществуват и други интерпретации, според които староисландското gandr се тълкува като „вълк“ или като „тояга, пръчка“, а даже и като „метла“. Например, авторите на „Речник на индоевропейските езици“ превеждат староисландското gandr като „тънка тояга, пръчка“ – форма, която се е развила на базата на прото-германската реконструирана форма *ganda „тънка тояга, пръчка“ с рефлекси в швейцарския вариант на немския език: gunten „вид клин, колче“ и също в ирландското gein „клин“. В тази връзка интерес представлява интерпретацията на староисландското сложно съществително име gand-reið, което се използва за описание на вещици, които яздят. Макар че в по-новия фолклор се казва, че вещиците яздят метли, в по-старите предания се споменава, че те яздат вълци през нощта и по тази причина фразата „конете на вещиците“ се използва в старата поезия като кенинг за вълци. За разлика от староисландската дума gandr, понятието gand-reið се среща доста често, например „fá þú mér út krókstaf minn ok bandvetlinga því at ek vil á gandreið fara“ (изнеси ми бастуна и ръкавиците, защото ми се ще да ида на вещерска езда) (Fms.iii. 176); „ekki skorti gandreiðir í eynni um nóttina“ (хич не липсваще вещерско летене из острова тази нощ) (Fas.ii. 131); “hann kvað hann séð hafa gandreið“ (той каза, че бил видял вещерска езда) (Nj. 195). Не по-малко интересни са и староисландските фрази: renna göndum „яздя, летя, нося се като вещица“ и също víta ganda, буквално „омагьосвам предметите“ и оттук „занимавам се с магии“.
Яна Чанкова & Айгир Сверисон © 2012, 2013, 2018
Графична концепция