Откъс от Свадата с Локи
Brot úr Lokasennu á búlgörsku

Ægir, er ǫðru nafni hét Gymir, hann hafði búit ásum ǫl, þá er hann hafði fengit ketil inn mikla sem nú er sagt. Til þeirar veizlu kom Óðinn ok Frigg kona hans. Þórr kom eigi, þvíat hann var í austrvegi. Sif var þar, kona Þórs, Bragi ok Iðunn kona hans. Týr var þar; hann var einhendr – Fenrisúlfr sleit hǫnd af honum, þá er hann var bundinn. Þar var Njǫrðr ok kona hans Skaði, Freyr ok Freyja, Víðarr son Óðins. Loki var þar ok þjónustumenn Freys, Byggvir ok Beyla. Margt var þar ása ok álfa. Ægir átti tvá þjónustumenn: Fimafengr ok Eldir. Þar var lýsigull haft fyrir elds ljós. Sjálft barsk þar ǫl. Þar var griðastaðr mikill. Menn lofuðu mjǫk hversu góðir þjónustumenn Ægis váru. Loki mátti eigi heyra þat, ok drap hann Fimafeng. Þá skóku æsir skjǫldu sína ok œpðu at Loka ok eltu hann braut til skógar, en þeir fóru at drekka.
Ægir, er öðru nafni hét Gymir, hann hafði búið ásum öl þá er hann hafði fengið ketil inn mikla sem nú er sagt. Til þeirrar veislu kom Óðinn og Frigg kona hans, Þór kom eigi því að hann var í austurvegi. Sif var þar, kona Þórs, Bragi og Iðunn kona hans. Týr var þar. Hann var einhendur, Fenrisúlfur sleit hönd af honum þá er hann var bundinn. Þar var Njörður og kona hans Skaði, Freyr og Freyja, Víðar son Óðins. Loki var þar og þjónustumenn Freys, Böggvir og Beyla. Margt var þar ása og álfa. Ægir átti tvo þjónustumenn, Fimafengur og Eldir. Þar var lýsigull haft fyrir eldsljós. Sjálft barst þar öl. Þar var griðastaður mikill. Menn lofuðu mjög hversu góðir þjónustumenn Ægis voru. Loki mátti eigi heyra það og drap hann Fimafeng. Þá skóku æsir skjöldu sína og æptu að Loka og eltu hann braut til skógar, en þeir fóru að drekka.
Айгир*, когото наричали също и с друго име Гимир*, приготвил пиво за аусите, след като получил огромния котел, както бе казано. На това пиршество дошли Один* и неговата жена Фриг*. Тоур* не дошъл, защото се бил отправил на път на изток. Жената на Тоур – Сиф*, била там, също и Браги* със своята жена Идун*. Там бил и Тир*. Тир бил еднорък, Фенрисулвур* му откъснал ръката, когато го оковавали. Там били Ньордур* и жена му Скади*, Фрейр* и Фрея* и синът на Один – Видар*. Локи*, и той бил там, също така и слугите на Фрейр – Биквир* и Бейла*. Много ауси и елфи дошли там. Айгир имал двама слуги – Фимафенгур* и Елдир*. Залата за пир се осветявала от блестящо бяло злато вместо от светлината на огън. Пивото се поднасяло от само себе си. Било това Велико светилище. Хората много хвалели слугите на Айгир, колко били сръчни. Локи не могъл да понесе тези похвали и убил Фимафенгур. Тогава аусите размахали щитовете си и се развикали гневно срещу Локи, погнали го и го преследвали, докато той се скрил в горите, а после се върнали и започнали да пият.

Следваща станца

А̀йгир [Ægir: звукът „ɣ“ (руната image: – giefu или gefa, което съответства на съвременния звук g(j), т.е. „г“) в готски, староанглийски, староисландски, както и в съвременния исландски, e гутурален (гърлен) фрикатив, който пред / между предни гласни преминава в палатализиран фрикатив и произношението на Ægir на български ще звучи като „А̀йьир“ или дори като „А̀йьер“] – както в уводната глава към „Сага за Оркнейингите“ (Orkneyinga saga), озаглавена „Как бе създадена Норвегия“ (Fundinn Noregr), така и в частта от „Снора Еда“ (Snorra Edda), озаглавена „Поетическото изкуство“ (Skáldskaparmál), се казва, че Айгир е другото име на морския великан Хльер (Hlér), който живее на Хльесей (Hlésey, „острова на Хльер“). Според „Как бе създадена Норвегия“ Айгир е син на великана Фортнйоутур (Fornjótr, „древният великан“), крал на Финландия, Квенландия и Готландия, и брат на Логи (Logi „огън“) и Каури (Kári „вятър“). Генеалогиите, които са представени в „Как бе създадена Норвегия“, се различават от тези, които откриваме в останалите староисландски източници, по това, че проследяват произхода на много от благородните фамилии до расата на великаните, а не до расата, която води началото си от бог Один (Óðinn). В Глава първа от „Поетическото изкуство“ се разказва за посещението на Айгир при боговете-ауси. Там четем, че богът, известен като Айгир или Хльер, „… владеел до съвършенство черната магия. Аусите узнали предварително, че Айгир се е отправил на път към Аусгардур (Ásgarðr) и го посрещнали много добре, макар че много неща там били направени с магия за заблуда на окото. А вечерта, когато седнали на пир, Один наредил да внесат в залата мечове, които били толкова бляскави, че от тях струяла светлина и друга светлина не била използвана по време на пира… На гредите по стените били окачени красиво орнаментирани щитове. Леела се силна и опияняваща медовина. До Айгир седял Браги и двамата се забавлявали, пиели и разговаряли. Браги разказал на Айгир много истории, които се случили на аусите.“ По този начин историята за посещението на Айгир при аусите служи като въведение и рамка за третата част от Снора Еда (или „Поетическото изкуство“). Ето как е описан пирът на Айгир в Глава четиридесет и първа от „Поетическото изкуство“: „Тази история е за това, за което стана дума и преди: Айгир отишъл на пир в Аусгардур и, когато бил готов да се отправи на път към дома, той поканил Один и всички ауси да го посетят след три месеца време. На това пътуване се отправили първо Один и Ньордур, Фрейр, Тир, Браги, Видар, Локи, а също и аусините Фриг, Фрея, Гевюн, Скади, Идун, Сиф. Тоур не бил там. Той бил заминал по Източния път да трепе тролове. И след като боговете седнали на местата си, Айгир заповядал да внесат и поставят върху пода блестящо бяло злато, което е като сияние, и така то осветило залата подобно на огън и послужило вместо светлина за неговия пир, също както мечовете, които били използвани да заменят огъня във Валхьотл (Valhǫll). Тогава Локи се изпокарал с всички богове и убил роба на Айгир, който се наричал Фимафенгур. Другият от неговите роби се казвал Елдир. Раун (Rán) се нарича съпругата му (на Айгир) и техните дъщери са девет, както е написано по-горе. На този пир всичко се сервирало от само себе си, както храната, така и пивото, и цялата посуда, необходима за пира. Тогава аусите забелязали, че Раун държала онази мрежа, в която тя улавяла всички хора, дето отивали в морето. Тази история е за това как става така, че златото да се нарича „огън“ или „светлина“, или „сиянието“ на Айгир, на Раун или на дъщерите на Айгир. И тези кенинги сега се използват така, че златото се нарича „огъня на морето“, както и всички наименования за море, тъй като Айгир или Раун се отъждествяват с морето и оттук сега златото се нарича „огъня“ на водите или на реките, както и всички наименования за река…“ Приблизително еднаквото изписване на староисландското „ægir“ (ęgir, което се е четяло с дълго и отворено „e“, подобно на „ейьир“, „море; открито море, океан“) и староисландското „œgir“ (ǭgir, произнасяно с дълго и отворено „о“, подобно на „ойьир“, със значение „ужасен, страшен войн; онзи, който плаши“) не е достатъчно условие за предполагане на общ произход. Хипотезата почива върху факта, че след 12. век двата дълги звука „ę“ и „ǭ“ започват да се сливат в един дифтонг „æ“ („ай“), макар че различното изписване се е запазило до към 17. век. Фактът, че тези две думи не са свързани етимологично се потвърждава както от начина им на изписване в манускриптите, така и от употребата им в римни двойки в старата поезия, например ægir се римува с frægr „известен“ в одата „Кнутдраупа“ според „Исландско-английски речник“ на Клесби-Вигфусон. В същия източник се твърди, че коренът на думата ægir не бива да се търси в скандинавската група езици, защото е много по-древен, по всяка вероятност сроден със старогръцкото ὠκεανός („океан“) или поне може да се приеме, че тези две думи произхождат от общ индоевропейски корен. Сравнение може да се търси по посока на англо-саксонската дума égor „море“, която все още се открива в някои английски диалекти като название за „висока вълна, нахлуваща в устието на река при прилив“, сравни „have a care, there's the Eager coming“ („За героите, култа към героите и героичното в историята“ от Т. Карлайл). Тук ще вметнем, че в съвременния исландски значението на „айгир“ като „ужасен, страшен войн“ се е запазило само в понятието ægishjálmur (айгисхяулмур) или „Шлемът на Айгир“. Това е магическа руна, имаща за цел да всява ужас у враговете, но също така да предпазва от своеволията на собствените господари и богатите хора. Обикновено руната се превежда като „Шлем на терора“, което не е вярно. Смисълът се извлича от значението на айгир като „страшен воин“, който е способен да уплаши и възпре врага, и оттук е по-скоро предпазваща руна. В манускрипта „Галдраквер“ (Galdrakver, „Книга на магиите“) от 1670 г. е описан начинът, по който магическият знак се използва – трябва да бъде направен от олово, да се отпечата върху челото и да се произнесе заклинанието: „Fjón þvæ ég af mér / fjanda minna / rán og reiði / ríkra manna“ (Омразата на моите врагове от себе си ще отмия, също склонността към грабеж и злобата на богатите хора). В „Речник на индоевропейските езици“ е потърсена аналогия по посока на прото-германското *ahvô „вода“; готското ahva „течение“; староисландското â (мн. ч. âr) „течение, река“; шведското и датското å „река“; старофризийското ā, ē „река“; старосаксонското aha и англо-саксонското éa „течаща вода, река“; старовисоконемското aha, средновисоконемското ahe „вода, течение“; староисландското ægir „море, океан (бог на морето)“ от индоевропейския корен *ēkio-?; латинското aqua „вода“. Сравни също прото-германското ahvî, ahvjô „вода, водно пространство; остров, полуостров“. В „Справочник по германска етимология“ прото-германската форма е реконструирана идентично: *axwō, но тук родство е предположено по посока на староисландския теоним Yngvi, а също и англо-саксонското Inʓ; старосаксонското Ing, а не във връзка със староисландското ægir. В „Справочник по германска етимология“ са изброени следните съответствия на прото-германското *axwō в германската група езици: готски ahva „течаща вода; река“; староисландски á „река“; англо-саксонски eá „течаща вода; поток“; старофризийски ā, ē „течаща вода; поток“; старосаксонски aha „течаща вода“; старовисоконемски aha „течаща вода; река“, идентично с латинското aqua „вода“. Като източник за споменатите последващи развития се посочва както реконструираният корен *aþ- „река“, така и *ē̂kṷos „вода“.
Яна Чанкова & Айгир Сверисон © 2012, 2013, 2018
Графична концепция